Д али реиндустриализацията е мит или реалност за мен е риторичен въпрос. Тя е реалност, с която ние трябва да се съобразим. А приоритетите пред българската индустрия трябва да определяме, стъпвайки на природните ни дадености и натрупаните квалификация и опит.
Необходимо е да се върнем към корените си. На второ място е регулаторната рамка, която създаваме. Регулациите трябва да подпомагат, а не да задушават индустрията. Това каза заместник-министърът на икономиката и енергетиката с ресор туризъм Бранимир Ботев на дебата на тема "Реиндустриализацията на Европа – мит или реалност" в София, съобщиха от МИЕ.
Затова е нужна по-голяма активност от страна на бизнеса, индустрията трябва да е водещата с идеи, подчерта той.
Зам.-министър Ботев изрази надежда, че този дебат ще донесе именно идеите, от които да формираме предизвикателствата, с които ще трябва да се справи индустрията на България. Той допълни още, че такъв един пример може да бъде приетият през октомври тази година от Европейския съюз Регламент 201124, който ще разкрие нови възможности пред българската туристическа индустрия. Благодарение на него огромна част от страните членки на ЕС с висок стандарт на живот ще могат да аутсорсват дейности по рехабилитация, медицинско обслужване, почивка, санаториално лечение в България. Става въпрос за един глобален ресурс от порядъка на около 90 млрд. евро, с който оперират техните здравни каси. Говорим за индустрия, която може да излее златен дъжд върху България. "Дали обаче България е подготвена за това предизвикателство", попита зам.-министър Ботев. Имаме нужда от подготвени и квалифицирани кадри, лекари с езикова подготовка, диетолози, физиотерапевти, кинезитерапевти, медицински сестри. Трябва не просто да ги създадем, но и да ги задържим в България.
Растежът е факт, но той поражда въпросите, на които ние като администрация трябва да търсим как да отговорим, допълни той и припомни, че за половин година делът на туризма в брутния вътрешен продукт на България е скочил от 12.5 на 13.6% тази година, очакваме 7-милионния турист, както и 3 млрд. евро постъпления от отрасъла. Необходими са обаче кадри, които да обслужват всички тези туристи, които очакваме. Голям проблем, с който бизнесът и администрацията трябва заедно да се справим, е и текучеството на кадри - близо 80% в сектора, подчерта още зам.-министърът.
Възможности в тази посока Ботев очерта в определението за туризма като "експорт на място". "Ние до голяма степен решаваме въпроса с износа, ако можем да експортираме на място, да насочим съпътстващите отрасли – хранително-вкусова промишленост, битова химия, енергетика, транспорт, строителство, услугите. Те могат да обслужват крайният продукт, наречен туризъм. Развивайки ги, ние създаваме индустрия и работни места", допълни още Бранимир Ботев. /БГНЕС /
Бр.Ботев: Трябва да се съобразим с реиндустриализацията
Дали реиндустриализацията е мит или реалност за мен е риторичен въпрос. Тя е реалност, с която ние трябва да се съобразим. А приоритетите пред българската индустрия трябва да определяме, стъпвайки на природните ни дадености и натрупаните квалификация и опит.
4 декември 2013, 17:30
6 декември: Денят, в който монголската буря погълна перлата на Източна Европа
Преди 3 дни
Времето на Никулден с предупреждение от първа степен за обилни валежи
Преди 3 дни
МААЕ: Защитният саркофаг на АЕЦ "Чернобил" е повреден
Преди 3 дни
Никулден е! Какви са българските поверия и традиции на този ден
Преди 3 дни
