Н а финала на една пасивна и доста вяла от страна на основните играчи кампания, в която и ГЕРБ и БСП се държат като партии, чиято участ е вече предизвестена, големият печеливш и голямата изненада могат да се окажат малките партии.
Това е основният извод, който се налага от националното представително проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено чрез пряко стандартизирано интервю в периода 28-30 септември сред извадка от 1100 пълнолетни граждани от цялата страна.
Анализът на динамиката на електоралното поведение сочи като най-вероятен шестпартиен парламент и трудно съставяне на правителство
При такава хипотеза ГЕРБ би имал около 98-100 депутата, БСП – 53-55, ДПС – 44-46, РБ и ББЦ – по 16-18 всяка.
Шестата партия, към момента, най-вероятно Патриотичния фронт – 12 народни представители.
Битката обаче както за шестата партия, така и евентуално за седми-осми участник в 43-то Народно събрание може да се окаже твърде оспорвана. Вероятността в парламента да попаднат повече от шест партии би намалила тежестта на най-големите парламентарни групи и би поставила на още по-сериозно изпитание математическите и политически конфигурации за съставяне на правителство.
Избирателната активност бележи лек ръст в сравнение с началото на кампанията, основно заради ориентиране на част от колебаещите се към партиите, които са близо до 4%-та бариера и са особено активни в дните непосредствено преди вота на 5 октомври.
На база избирателите в България може да се очаква, че между 3,2 и 3,3 млн. души ще отидат до урните
Очакваната активност е по-ниска от тази на изборите през 2013 г. и само силна мобилизация на гражданите в последните няколко дни, както и неизвестният брой гласуващи в избирателните секции в чужбина може да промени тази тенденция.
При тази избирателна активност и при регистрирания ефект от мобилизацията на малките партии, се очертава следното разпределение на политическите сили: ГЕРБ запазва солидната си преднина пред БСП, но без да я увеличава в хода на кампанията.
Около 34% е вотът, на който партията на Бойко Борисов може да разчита на изборите в неделя.
БСП има съвсем леко отстъпление от позициите си спрямо проучването на "Алфа Рисърч" в началото на кампанията. Тя запазва вота на традиционните си по-възрастни избиратели, но част от средното и по-младо поколение се преориентира към АБВ на Първанов или "Движение 21" на Татяна Дончева.
Въпреки сериозния спад спрямо предишните извънредни парламентарни избори през 2013 г., БСП остава втора политическа сила с около 19-20% от твърдо решилите да гласуват.
Обичайно в последните дни на кампанията ДПС възвръща изключително високата мобилизация на своите симпатизанти, чиято концентрация продължава да бъде сред етническите малцинства и в строго обособени секции. Към момента ДПС събира около 12% от вота на потенциалните гласоподаватели вътре в страната
За по-точна оценка на тежестта на Движението и бъдещата парламентарна конфигурация, към тях би следвало да се прибавят и около 80-100 хил. гласа от Турция, които е получавало през последните години. При тази хипотеза, така вотът за ДПС би достигнал към 15%.
Евентуален по-висок вот от южната ни съседка може да повлияе както на избирателната активност, така и не резултатите на Движението.
Реформаторският блок (РБ) влезе със силен старт в кампанията, но не съумя да го трансформира в по-сериозна вълна на подкрепа и в момента гравитира около сигурните си 5,5% – 6,5% подкрепа.
Успех за него е разширяването на влиянието към повече региони, а проблем – липсата на сериозен пробив в исторически силни за традиционната десница големи градски центрове.
"България без цензура“ (ББЦ) потвърждава характеристиките си на силен медиен феномен. След спада, последвал успеха му на евроизборите и отсъствието му от медийната сцена през летните месеци, в момента коалицията на Бареков отново се връща в играта и позициите й са на практика изравнени с тези на РБ .
Предимството на РБ е, че има по-голям твърд електорат, а на ББЦ, че може да привлече по-компактни групи избиратели в определени региони, които изследванията няма как точно да измерят. Все пак, независимо от амплитудите, ББЦ е почти сигурен участник в следващия парламент.
Оттук нататък следва голямата интрига. И трите партии, които са близо до 4%-ната бариера – Патриотичен фронт (ПФ), "Атака" и АБВ бележат ясно забележим ръст в хода на кампанията.
Поради неравномерното им регионално представителство и много малките разлики между тях, които на практика не надхвърлят размера на статистическата грешка, оценката за това колко и кои от тях ще преминат чертата е много трудна. Най-стабилна и равномерно нарастваща изглежда подкрепата за ПФ, който ако запази настоящата си мобилизация от около 4,5% има най-големи шансове да попадне в 43-то Народно събрание.
Една седмица преди края на кампанията "Атака" и АБВ остават съвсем малко под 4%-ната бариера, но с тенденция към ръст.
Вотът и за двете формации е неустойчив и се влияе от ситуацията и региона, поради което оценяваме като по-слаби, но не и изключени шансовете им за преминаване на бариерата.
Тенденцията за мобилизация на малките партии обхваща и "Движение 21" на Татяна Дончева, което може да достигне докъм 2%. Не са изключени шансовете на „Десните“ и Зелените също да се доближат до 1% подкрепа.
