Т ой се съгласява да участва в научен експеримент и впоследствие остава доволен от това свое решение. Днес лявата ръка на Джеси Съливан е "бионична" и се контролира изцяло от човешкия мозък.
Това става чрез електрически сигнали, които преминават през предварително манипулираните от хирурзите нерви. Движенията на ръката са координирани и детайлни.
Те се осъществяват чрез процес, наричан от учените "мускулна реинервация". При него мускулната дейност, която се определя от мозъчните импулси, се улавя от електродите на изкуствената ръка.
Сигналите се отвеждат до вграден в бионичната ръка компютър, който ги обработва и задвижва електромотори. По този начин бионичната ръка с максимална точност имитира движенията на естествената.
Все пак движенията не са толкова гладки, но база за сравнение с медицинските протези просто няма, казва директорът по невроинженерство в Рехабилитационния институт в Чикаго (RIC.org/bionic) д-р Тод Куикен.
С бионичната ръка могат да се извършват четири основни движения от общо 22 - това са движенията на раменната става и лакъта, въртене на китката и затваряне на дланта с пръсти.
Бионичната ръка не е единственият уред, свързан пряко с човека. Още през 2003 г. учени от университета в Южна Калифорния имплантират на трима незрящи т.нар. "ретинални протези".
Всеки от пациентите е носил очила с вградени миниатюрни видеокамери. Очилата предавали сигнала до имплантите в ретината през миниатюрен безжичен приемник, скрит зад ухото.
И в този случай се използват електроди, които предават сигналите на очния нерв, откъдето пък те стигат до мозъка. Така бионичните очи позволяват на незрящите отново да виждат.
Освен в медицината, бионичните уреди ще намират все по-широко приложение във военното дело, във всякаква техника и индустрии като самолетостроене, корабостроене и др., единодушни са учените. В живота на хората ще навлизат все повече устройства, вдъхновени от самия живот.
