Грижа за мечките в резервата на Политбюро

З�о �очват медицински прегледи на мечките в база "Карамуш" при Държавното ловно стопанство "Кормисош" край родопския град Лъки (kormisosh.com), съобщиха от фондация "Четири лапи" (vier-pfoten.bg).

Проф. Богдан Аминков от Лесотехническия университет ръководи екипа ветеринарни лекари и специалисти на фондацията.

Целта е да се установи

 здравният статус на обитателите на "Карамуш"

- зъбите, козината, кожата и сърдечния ритъм на животните. Ще бъдат взети кръвни проби за изследване. Всяка мечка ще бъде обезпаразитена и ваксинирана.

За първи път в изоставената от години база "Карамуш" се извършва такъв обстоен преглед на здравословното състояние на мечките.

Разположеният в близост резерват "Кормисош" в годините на тоталитарния режим е бил строго охраняван обект на Държавна сигурност (управление УБО).

Там развъждали и отглеждали животни за отстрел от най-високопоставените ловци в Народна република България - членовете на Политбюро на ЦК на БКП и техни гости от братските компартии във Варшавския договор.

Там водели и подбрани идеологически врагове, които си плащали - по 20 000 тогавашни западногермански марки за отстреляно животно.

Няколко пъти Тодор Живков лично е водил на лов Франц Йозеф Щраус, лидера на най-лошите за комунистическия лагер западноевропейски "ястреби". Щраус беше водач на Християнсоциалния съюз (ХСС) и дълги години премиер на Бавария.

Карпатски мечки били докарани по идея на Пенчо Кубадински,

най-запаления ловджия в елита на БКП, който вече бил уредил същата работа в резервата "Воден" (също обект на ДС) в родния му Разградски край.

Сега обаче от "Четири лапи" казват, че "Карамуш" е със затихващи функции. Имало още 14 мечки с различни съдби - повечето родени там, други пенсионирани от циркове.

Базата за тях е строена през 60-те години на 20-ти век и е обновена през 80-те години.

Съдбата на мечките от лагера над лъкинското село Белица, между тях и екземпляри от порода Карпатска, няма нищо общо с тази на побратимите им от резервата с "танцуващите мечки" до разложката Белица, за които дори самата Бриджит Бардо се беше разтревожила.

Животните в Лъкинско нямат никакво пространство и почти не излизат от клетките си, нямат естествена среда.

Били оставени на доизживяване, тъй като вече не представляват интерес за ловците. До началото на годината те са били хранени предимно с каша от брашно и трици, но от февруари е започнаха програма за подобряване на общото им състояние. Въведена е нова диета, включваща разнообразие от плодове и зеленчуци, риба, яйца, кучешки палети и хляб.