За адните общества си
падат по големите животни като източник
на месо, но може да започнат да правят
необходимите най-вече от тях зелени
отстъпки, като преминат на... буболечки.
Аргументите за това,
което е естествено за японците, например,
звучат доста рационално, дори
убедително - насекомите са богати на
протеини, изискват много по-малко място
за отглеждане и като цяло са много
по-екологична алтернатива на гръбначните,
които са нормата на Запад.
Идеята не е съвсем нова,
нито е разгорещено обсъждана,
но предупрежденията на учените за
неизбежна хранителна криза и почти неузнаваем до средата на този век свят,
я правят не съвсем за изхвърляне, пише "Лайв сайънс".
Съществуват данни за
съдържанието на протеини в насекомите, но за да проверят доколко хранителната
алтернатива "буболечки" е енергоспестяваща, учени
от университета "Вагенинген",
Холандия, сравнили парниковите емисии
от пет вида насекоми с тези на говеда и
свине.
Резултатите са оптимистични
През 2006 г. доклад на организацията на
ООН за храните и земеделието
(Food and Agriculture Organization) обвини животновъдния
сектор за значителен принос към вредните
парникови емисии в атмосферата вследствие
на човешката дейност - 9% въглероден
диоксид, 37% метан и 65% от диазотния ни
оксид.
Холандските учени сравнили емисиите
от двете типични за прехраната големи
бозайници - прасетата и кравите, с петте
вида насекоми, вземайки предвид темповете
им на растеж. Говедата произвеждали
най-малко CO2 на единица телесна маса, но картинката
се променяла, когато се взимал предвид
темпът на растежа.
Насекомите растат много по-бързо и
като цяло отделят много по-малко CO2 и
други газове за единица натрупано кило
и единица телесна маса. Всъщност,
победител се оказала... хлебарката.
Учените виждат много потенциал в този
биологичен ресурс
за прехраната на
човечеството и като съзнават, че на
голяма част от него идеята все още е
противна, дават идеи просто за извличането
на нужните протеини и други вещества.
За една доста голяма част от света
насекомоядството (ентомофагия) обаче не е
нито екзотично, нито гнусно. Например,
японците си падат по ларвите на морски
насекоми от векове, а мексиканците
хапват скакалци.
Хранителната стойност на "буболечките",
малкият им размер и репродуктивната честота ги правят "изкусително"
решение за проблеми, които традиционното
селско стопанство не може да разреши.
Например, екип от Японската космическа
агенция предлага астронавтите на дълги мисии да получават термити
и копринени буби като "самовъзстановяващ"
се източник на мазнини и аминокиселини.
Сред децата на възраст от 6 месеца до
3 години ниският прием на калории и
протеини причинява около 5 млн. смъртни
случаи на година, сочат някои статистики.
Протеините, чийто източник са насекомите,
са по-евтин вариант тази черна цифра да се предотврати,
особено в по-бедните държави, ако буболечките се
предлагат в "смилаем" за всички
вкусове вариант - като каши, пастети и
други продукти.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
