Днес Бразилия избира нов президент. С най-големи шансове за този пост е Дилма Русеф, ръководител на администрацията на настоящия президент на страната. Нейният жизнен път - идеален сюжет за филм, в който ще намерят място събития от бурния й личен живот, мъченията и затвора, борбата с тежката болест, стремителната кариера и неофициални пристрастия, коментира "Ведомости".
Според предварителните данни, на втория тур на изборите, насрочени за днес, около 56% от бразилците са готови да дадат гласа си за Дилма Русеф - кандидат от лявоцентристката Партия на трудещите се. В случай на победа Дилма ще стане първата жена президент на Бразилия.
Тя е родена през 1947 г. в град Белу Оризонте.
Нейният баща Петър Русеф е емигрирал от българския град Габрово
в края на 20-те години на миналия век. В Сао Паулу той започва успешен строителен бизнес. По време на едно от бизнес посещенията си се среща със своята бъдеща съпруга -- красивата учителка Дилма Джейн Силва . Тя му ражда четири деца. Строителството на недвижими имоти носи на семейството прилични доходи. Дилма прекарва детството си в красиво имение. Децата получават добро начално образование в елитни училища, учат френски и взимат уроци по пиано.
През 1962 г. бащата умира, оставяйки на децата си добро наследство. То би осигурило на Дилма спокойно бъдеще, но тя избира друг път.
Обирджийката
През 1964 г. военните свалят президента Жоао Гуларт. През 1967 г. ученичката Дилма Русеф става член на Социалистическата партия на Бразилия, подкрепяйки нейното радикално крило, обявяващо се за военна съпротива срещу властите. Според Аполо Херингер, един от лидерите на радикалното крило, Русеф участва в изграждането на партийни клетки.
Главната задача е била намирането на пари и оръжие. Нейното подразделение е ограбило четири банки. След един от грабежите през 1969 г. част от партийните членове са били арестувани. Напускайки икономическия факултет на университета, Русеф заедно със съмишлениците си веднага се премества в Рио де Жанейро. Но след година я арестуват.
Русеф е измъчвана в течение на 22 дни. Тя е била заподозряна в организирането на дръзкия грабеж на 2,5 млн. долара от сейфа на губернатора на Сао Паулу. Тя прекарва в затвора три години. Излизайки на свобода, Дилма се премества в Порту Алегри (щат Риу Гранди ду Сул). Там тя продължава икономическото си образование, макар и да не се дипломира - революционното минало оставя траен отпечатък върху нейния обществен и личен живот.
Мъжете на Дилма
На 21 години тя се омъжва за първи път. Нейният избраник е журналистът Клаудио Галено. Той участва във въстанието на моряците срещу диктатурата през 1964 г., влиза в редиците на нелегалната съпротива и известно време е заедно с Дилма в една група. След година им се налага да се разделят - съпругът й е изпратен на нелегална работа в Порту Алегри, Дилма остава в Рио.
Много скоро тя се запознава с нов член на групата - 31-годишния Карлос Араужо. Той е членувал в компартията, много е пътешествал по Латинска Америка, срещал се е с Раул Кастро и Че Гевара. Русеф започва да излиза с Араужо. Нейният официален развод с Галено е бил оформен едва през 1981 г. А гражданският брак с Араужо едва не се е разпаднал през 1994 г., когато Русеф научава за извънбрачния син на съпруга си. Те се разделят за определено време, но скоро отново заживяват заедно. През 1974 г. им се ражда дъщеря Паула. Все пак двамата се разделят през 2000 г. Сега на колата на Араужо е залепен плакат на Русеф.
Политически възход
До 1993 г. Русеф работи в Института за икономически изследвания в Порту Алегри, в различни обществени организации. Благодарение на връзките на своя съпруг тя намира място в екипа на местния губернатор и веднага получава поста министър на енергетиката на щата. Тя работи много отговорно и резултатно. За времето, през което е на власт, енергийните мощности на щата се увеличават с 64%.
Нов етап в политическата й кариера става срещата й с кандидата за президент Лула да Силва. Това се случва през 2001 г., когато Русеф заедно с група учени е била поканена на среща с Лула. След като става президент, Лула да Силва още няколко пъти се среща с Русеф и през 2003 г. е назначава за министър на енергетиката на Бразилия: "Малко преди 2002 г. се появи човек с малък компютър в рака. Започнахме да говорим и аз разбрах, че нейният подход е различен от този на останалите, защото тя работеше на практика по енергийните въпроси като щатски министър на енергетиката".
За седемте години, през които Русеф е в правителството, общият пазар на електроенергетика расте с 4,4% годишно. Макар цената на енергията да остава висока, масовото спиране на тока вече е изключително рядко.
Защо именно тя?
Русеф прояви качества на борец и в правителството. Тя често заставаше на страната на бизнеса, не се боеше да влиза в спорове с министъра на околната среда, издействайки разрешения за строителството на необходимите, от нейна гледна точка, инфраструктурни обекти. В едно от последните си интервюта тя потвърди, че вярва в силата на частната инициатива.
През последните пет години Русеф ръководеше администрацията на президента Лула да Силва. Неговата популярност сред населението достигна 75%. Но конституцията не му позволява да се кандидатира за трети четиригодишен мандат. Лула не промени основния закон. Вместо това той си избра приемник от подкрепящата го Партия на трудещите се.
Популярните политици Жозе Дирсеу и Антония Палочи се оказаха замесени в голям корпуционен скандал. И тогава изборът на президента падна върху неуморимата Русеф. Личният секретар на настоящия президент Джилберто Карвальо разказва, че президентът най-много цени в Русеф способността да се справя с трудни ситуации. Русеф бързо възприема информацията и може аргументирано и убедено да спори, описва я Роберто Еспиноса, учен и бивш участник в съпротивата.
Тя често си мени настроенията - може да започне горещо да спори и даже да повишава глас, но след пет минути се успокоява, говори за нея служител от министерството на енергетиката. Старите приятели я описват като трудолюбив и интересуващ се от културните събития човек.
Тя обича артхаус кино, с приятели си разменя прочетените книги. При пътешествията си в Европа предпочита да става рано, да изследва района, а след това да показва новите места на приятелите си, споделя пред "Уолстрийт Джърнъл" нейната близка приятелка Лиси Перес.
"Авантюра"
Русеф не се е стремила да става президент. В интервю за Ройтерс тя признава: първоначално й се е струвало, че я вкарват в някаква "авантюра". Тя не е вярвала, че Лула сериозно я е смятал за вероятен приемник. Самият Лула да Силва подготвя Русеф за новата работа много внимателно - първоначално той често се е шегувал по повод на нейното бъдещо президентство, така че тя да може да свикне с тази мисъл. И тя свикнала.
Две години преди изборите екипът на Лула започва да работи върху имиджа на Дилма: очилата се сменят с лещи, тя започва да използва козметика и си прави лифтинг на лицето. Миналата година тя най-накрая пребори ужасна болест, успешно излекувайки се от рак на лимфните възли.
На първия тур за Русеф гласуваха 46,89% от избирателите, за нейния съперник, кандидата на социалдемократите Жозе Сера - 32,62%. Преди втория тур нея я подкрепят 9 политически партии, което й позволи да получи повече телевизионно време от другия кандидат. Русеф не се опитваше да се представя като самостоятелен политик. "Ние ще продължим делото на Лула", обещава тя на митингите.
Лула да Силва не крие, че ще следи работата на своя приемник: "Ако видя, че нещо не е правилно, ще позвъня на президента и ще му кажа: виж, тук има проблем". Въпреки това, в случай на победа на Русеф ще й се наложи да разработи собствена икономическа програма. Директорът на центъра за бразилски изследвания на Колумбийския университет Том Треб заяви: "Да управляваш голяма, разнообразна и растяща икономика и да се справяш със съпътстващия тези процеси натиск е трудно. По-добре е да имаш собствен план, отколкото да продължиш да правиш това, което вече се е правело".
