След анализиране на 37 вида котки, от дивите котки до петнистия леопард, екип учени от университета в Бристол (Bristol.ac.uk) стигнали до извода, че петната и ивиците на големите котки отговарят на техния хабитат.
За проучването си, авторите на изследването оценили сложността на окраските на леопарда с математични формули.
Уравненията след това били сравнени с данни за хабитата и поведенческите модели на котките, особено при лова.
Доказано е, че котките, живеещи в затворени хабитати като горите, е по-вероятно да имат разноцветна окраска със сложни шарки, отколкото живеещите в отворени хабитати.
Сложните шарки дават по-добър камуфлаж в тропическите гори,
особено за живеещите по дърветата и при по-слабо осветление, като ягуарите.
Не е ясно само защо интересните шарки на тигъра, например, не са по-разпространени сред повечето горски котки.
От друга страна и съвсем логично, живеещите в откритите планини пуми, по-често са с едноцветна козина.
А стане ли дума за леопарда - той е някъде по средата.
Кожата му с петна дава добро прикритие за промъкване както ред камъни и треви, така и в клоните на дърветата.
Еволюционната история на котките показва, че петната са се появявали и изчезвали в продължение на хиляди години, докато видовете са се адаптирали към натиска на околната среда.
Съответно шарките им също са се променяли.
