"н ес, моя душа" е 15-та книга на чилийската писателка Исабел Алиенде, издадена на български език от "Колибри" (colibri.bg).
В този епичен роман Инес Суарес е млада, бедна испанска
шивачка, която тръгва за Новия свят да търси съпруга си, изчезнал отвъд
Атлантика в преследване на своята мечта за
слава. Тя също копнее да изживее живот, изпълнен с
приключения, забранен за жените в тесно гръдото средновековно общество.
В
Америка
Инес не намира мъжа си, но открива страстната любов с Педро
де
Валдивия, фелдмаршал при Франсиско Писаро, редом с когото Инес преживява
рисковете
и несигурността на конкистата (завладяването на Централна и Южна Америка през 15-16 век) и основаването на вицекралство в Чили.
Любовта в романа представлява глътка въздух
насред грубостта, насилието и жестокостта на един изключителен исторически
момент.
"С перото си Исабел Алиенде
показва, че действителността може да бъде също
толкова или дори по-удивителна, от колкото най-добрите литературни
произведения, и не по-малко завладяваща", твърдят издателите от "Колибри".
Исабел Алиенде е чилийка, но е родена в Перу - на 2 август 1942 г.
Работила 10 години като журналистка в родината си, а след военния преврат през
1973 г. емигрира във Венецуела, където до 1984 г. писала за вестник "Ел
Насионал".
"Момиче, остави журналистиката, по-добре седни да
пишеш художествена литература с тази развита фантазия, която
притежаваш", ѝ
казал навремето самият Пабло Неруда - големият чилийски поет .
Преподава литература в престижни университети в САЩ
и пише романи, статии, хумористични книги, пиеси и книги за деца. Призната е за
най-добрата латиноамериканска авторка на всички времена,
сравняват я единствено с Габриел Гарсиа Маркес като мащабност на
повествованието и богатство на езика.
Сред световноизвестните й книги е преди всичко трилогията "Къщата на духовете" (1982), "Дъщеря на съдбата" (1999)
и "Портрет в сепия" (2000).
Убитият при военния преврат през 1973 г президент социалист Салвадор Алиенде е братовчед на баща ѝ.
Той присъства в "Къщата", там са Пабло Неруда, Виктор Хара, там е и 70-годишната история на нейното семейство.
В цял свят са преведени и издадени и "Ева Луна" (1987) и "Приказки за Ева Луна" (1989), "За любовта и сянката" (1984), "Паула" (1994), "Сборът на дните" (2007) и много други.
Източник:
netinfo
