С лънце, простор и зеленина - тези неща е искал да даде на градското население френският архитект от швейцарски произход Льо Корбюзие (Шарл Едуард Жанере). Тази утопия се оказва прилагана на практика почти навсякъде по света и особено в Европа, където големият архитект построява пет жилищни сгради "с подходящ размер".
Една от тях се намира в западната част на Берлин. През 1957 г. той бил поканен да участва във възстановяването на града и той избрал терен в близост до олимпийския стадион, за да издигне жилищна сграда.
Строителните работи продължават 18 месеца, а тази година се навършват 50 години от откриването й. 81-годишната Ингеборг Краузе е доайен на сградата на Льо Корбюзие в Берлин. Тя, заедно със семейството си, била сред първите й наематели преди 50 години.
Краузе живее на 8-ма вътрешна улица, което тук означава 13-и етаж. И наистина, речникът, който се използва за тази сграда с дължина 140 м и височина 53 м, е доста необичаен. На мнозина тя се струва прекалено бетонна и мрачна, но много хора харесват именно това.
Инке Волк, архитект по професия, се нанася тук преди десетина години, привлечена именно от еднообразието на общите части. Тя твърди, че в коридорите всички врати са еднакви, а индивидуалността на обитателите се забелязва едва след като се влезе в някой от апартаментите. Точно това ни харесва много, обяснява Инке.
В момента в сградата на Льо Корбюзие, наричана още "вертикално село", живеят 1000 души, което е по-малко в сравнение с годините след откриването, защото за семействата е трудно да намират адекватно за нуждите си пространство. Обитателите се приспособяват някак към недостатъците на сградата - като например липсата на шкафове и мрачните коридори.
Ханс Рот е председател на фондацията "Льо Корбюзие" в Берлин и се е нанесъл в сградата през 1994 г. Именно тази вертикалност му създава проблеми. Ханс разказва: "Имате възможност или да вървите напред или назад, или да се качвате и да слизате. Да вървите отляво надясно е невъзможно."
Льо Корбюзие не е предвиждал апартаментите да се купуват, тъй като са били предназначени за отдаване под наем на хора от средната класа. От края на 70-те години обаче наемателите получават възможността да купуват апартаментите, а това вече им дава възможност да правят и подобрения. Въпреки недостатъците си сградата на Льо Корбюзие в Берлин си остава все пак част от историята.
Във Виена ексцентричният художник и архитект Хундертвасер създава жилищна сграда, която носи неговото име. Двайсетина години след изграждането й обаче тя се харесва предимно от хората на изкуството. Типични за този странен проект са асиметричните очертания върху фасадата, керамичните плочки и грапавите стени.
Подовете са вълнообразни и покрити с разноцветни камъчета. Върху застлания с пръст и трева покрив растат 250 дървета. Кооперацията е собственост на общината на град Виена и е строена между 1983 г. и 1985 г. без предварителни планове и чертежи.
Въпреки противоречивото отношение на виенчани към Дома Хундертвасер, той е един от най-посещаваните туристически обекти на града. Самият архитект е погребан в имението си в Нова Зеландия, където е посадил 300 000 дървета.
В началото на 20 век известните архитекти Льо Корбюзие и Бернард Рудофски са едни от първите, които обръщат внимание на неизвестната до този момент българска архитектура.
Швейцарецът Льо Корбюзие обикалял Балканския полуостров и едно от нещата, които му направили силно впечатление, били възрожденските къщи във Велико Търново. Неговите книги, плод на подобни пътувания, формират една нова представа за това какво трябва да представлява архитектурата.
Льо Корбюзие имал силен интерес към масовата продукция на сгради, нещо, което по-късно се превръща в явлението "панелни жилища", характерни и за нашата градоустройствена среда.
Дълго време за българските архитекти градоустройството е просто даденост и няма възможност да се мисли много нашироко. Твърде малко са онези сгради, които са откритие и абсолютна новост. Затова сгради като тази на Министерството на външните работи предизвикват градоустройствени дискусии.
Това, което най-много се коментира по неин адрес, е че е повлияна от архитектурата на кметството в американския град Бостън, което пък на свой ред е силно повлияно от манастира "Ла Турет" на Льо Корбюзие.
Един от членовете на екипа, осъществил проекта на сградата на външното министерство - Лозан Лозанов, споделя, че е впечатлен от архитектурата на Корбюзие, но открива и нещо твърде близко до традицията, която приемаме като национална.
Под влиянието на Льо Корбюзие тримата архитекти Лозанов, Богдан Томалевски и Антон Николов са потърсили пластично надмощие на етажите над заобикалящата зеленина.
Същият този екип създава по-късно сградата на "Св. Петка" в Рупите, която по оценка на техни колеги остава ненадминат образец на съвременна култова сграда у нас. Тримата създават и известната сграда на КНСБ , резиденция "Бояна" и Пощенската палата в Русе.
И в трите споделят вижданията на Льо Корбюзие, че архитектурата е наука, подобна на геометрията, на хармонията. Непрекъснатата права линия, успоредните отсечки, правите ъгли са нейните идеали.
Всъщност, първата задача на арх. Томалевски е изграждането на жилищния комплекс "Владимир Заимов" в периода 1956-1959 г. и тоталното преобразяване на този район в столицата от някогашни военни казарми в чудесен парк.
Заради етажността на сградите, девет етажа, известни като "американски кули", се наложило архитектите Фурнаджиев и Рибаров да застанат зад идеите му. По онова време липсва днешната творческа свобода, но пък има много архитекти, получили своето професионално образование в Европа.
Днес архитектите могат да разчитат на ускорен проектански проект благодарение на компютрите, но са и силно зависими от вкусовете на инвеститорите, като често резултатите са ултрамодерен кич, безогледно заграбване и застрояване на защитени природни територии.
