З дравейте! Казвам се Надали, от град София и съм на 13 години. Когато разбрах за конкурса, още на същия ден започнах да пиша по въпроса за замърсяването на водите. Може би това е един от най-големите проблеми въобще навсякъде из света, но като се замислим, първо трябва да открием проблемите, факторите и решенията.
Ще започна с един от факторите, който мъчи света.
Това са отпадните води. Много си мислят, че реките са кошче за боклук - и ето го и резултата, появяването на отпадните води. Те могат да бъдат коварни не само за хората, но и за животните. И трябва да се замислим, че това може да навреди и на поколенията на животните.
Друг проблем е промишлеността. Тя замърсява както реките, така и близките езера и язовири. За пример може да послужи река Дунав. Както знаем, тя е втора по големина в Европа и преминава през територията на 10 държави. Всяка от тях се различава по промишленост и икономика. Притоците ѝ са много и проблемът за замърсяването идва и от самите тях. Това, което пречи въобще на всички реки, езера, протоци и прочие е третирането на площите с опасни химикали и животински торове. Когато има дъждове, земята просмуква вредните вещества и те се пренасят в близката река, езеро или язовир.
Много от тежките метали попадат в реките и това се отразява зле на животинския и растителния свят там. В реките металите се разлагат и започват да се разпространяват по притоците на Дунав, както и към много други реки - така те попадат в Черно море. Затова трябва да събираме боклуците, да сме пестеливи с пестицидите и да ограничим химичните вещества. Така нашата природа ще бъде по - чиста.
Може би едно от решенията са пречиствателните станции. В нашата страна са започнали проекти, по които се работи от много време и се надяваме в бъдеще да бъдат осъществени. Има много решения, но за всяко са нужни пари и материали.
Друго решение е група от хора да се организират и до отидат до близката река, да съберат боклуците от нея и да ги изхвърлят на подходящите за тази цел места. Така те дават пример на поколенията, с които ще опазват реките. Това няма да им навреди, но много малко биха го направили. Затова трябва да се правят повече инициативи.
Можем да кажем, че бъдещето е в наши ръце и трябва да го осигурим за поколения напред. Но създателите на това сме самите ние. Колкото и да звучи неприятно, това е истината, по-голямата част от водата я хабим напразно, а като погледнем другите държави – особено тези в Африка, те имат недостиг на вода.
И вместо да пестим, ние харчим ли харчим! Но и ние някой ден ще бъдем както Африка е сега, без вода. И тогава ще си извадим поука, че трябва да опазваме природата, за да не си отмъщава тя.
Река Дунав в бъдеще ще бъде една от най-чистите реки в Европа. Ще има пристанища, повече пречиствателни станции и хора водолази, които ще събират боклука от реката всеки месец и всяка държава ще си почиства нейната част, откъдето преминава реката. И един ден се надявам да отида и да я видя във вида в който си я представям.
Мисля си за този момент, в който голяма част от хората ще се замислят какво са направили и какво изхвърлят вътре в самите реки.
Надявам се есето да ви е харесало. Целта ми беше да трогна хората и да мотивирам тези, които не спомагат това да бъде осъществено, поне мъничко. И след години може би и другите реки из света ще бъдат последвани от инициативата за Дунав, която според мен ще бъде чиста, хубава и с гледка, достойна за любуване.
