Т ова, че синдикатите и работодателите заявиха, че няма да участват на свиканото днес заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не е бойкот, просто тристранката не беше свикана по надлежния начин, особено за такъв сериозен проблем.
Това коментира пред журналисти президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Ние поискахме свикване на тристранния съвет, съобразно с правилата на НСТС, според които това трябва да се стане два работни дни след предоставяне на материалите (в събота следобед) - т. е. в сряда, поясни той. По думите му обаче това е формалната причина за отсъствието им.
"Ако беше по друг въпрос, нямаше да има проблем да се справим и за една събота и неделя. Но тук става въпрос за милиарди левове от българския данъкоплатец, от нашите джобове, мисля, че е несериозно по този начин да се иска мнение на социалните партньори за една събота и неделя", каза още той.
Необходими са няколко дни да формираме нашата позиция как актуализацията ще се отрази като цяло върху икономиката и дали предложените разходи в съответните пера ще помогнат на тези системи, каза президентът на КНСБ. Затова предложихме и се надявам да получим тази възможност, както е и по самия правилник, правим възможното още днес да координираме позицията си с работодателите, каза още Димитров.
По-рано пресслужбата на правителството съобщи, че Националният съвет за тристранно сътрудничество ще разгледа проектите за изменение и допълнение на законите за Държавния бюджет за 2014 г. и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса на заседание в сряда, 1 октомври, от 11 ч.
Някои работодатели и експерти вече се противопоставиха на актуализацията на бюджета, предлагана от служебното правителство
Според тях предложението за дефицит от 4% от БВП и за увеличаване на вътрешния дълг не е аргументирано, коментира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев пред БНР. По думите му не са убедителни мотивите за предлагането на такъв драстичен ръст в дефицита.
Отсъстват и всякакви мотиви за този драстичен ръст на дълга, добави той. "Всъщност се предлага да се увеличи държавният и държавно гарантиран дълг с 6 и половина милиарда – в това число 4 и половина нов дълг и 2 млрд. държавни гаранции – общо 6 и половина милиарда, от които милиард и половина да покрие нарасналия дефицит и пет милиарда са мотивирани с половин изречение в мотивите, което е крайно неубедително", заяви Велев.
Проблемите в икономиката ни са големи, но няма да се решат с тази актуализация на бюджета, заяви пред БНР и директорът на Икономическия институт на БАН Митко Димитров.
"Проблемите са предизвикани от това, че при управлението на икономиката, намесата на политиците в икономиката е неефективно, нецелесъобразно, не води до положителен резултат и като че ли предложението идва, за да продължаваме в същата посока, което не е приемливо. Предложението е да продължаваме да харчим, като вземаме кредити, натоварваме държавата и пак като че ли ефектът няма да бъде никакъв", смята Димитров.
