Ч леновете на КСНС се обединиха около разбирането, че ескалацията на обществено-политическото напрежение в страната изисква по-голяма отговорност от всички държавни органи и политически сили. Необходими са общи действия за спазване на закона и укрепване на доверието в публичните институции. Това заяви президентът Росен Плевнелиев след приключване на заседанието на КСНС, продължило почти 6 часа.
КСНС обсъди актуалните рискове за националната сигурност в страната, произтичащи от протестите в страната, както и от външни фактори, какъвто е бежанският проблем. "Членовете на КСНС изразяват
уважение към правото на протест, но категорично настояват това неотменимо конституционно право на българските граждани да се реализира в рамките на закона.
КСНС призовава политическите сили и другите организатори на протести и митинги да се въздържат и разграничат от действия, които биха нагнетили допълнително напрежение и биха задълбочили политическата и социална криза. Демократичната многопартийна система е безалтернативна. Политическите различия и алтернативи не са нейно отрицание, а са съществена част от самата нея, заяви Плевнелиев.
КСНС препоръчват на министър-председателя на едно от следващите заседания на ЕС да инициира от името на България разработването и приемането на обща регулация за по-голяма прозрачност на имуществото и доходите на висшите политици от ЕС и държавите-членки, както и на техните семейства, каза президентът.
Членовете на КСНС са единни в позицията, че са налице рискове за националната сигурност, включително от хуманитарен и здравен аспект, предизвикани от засиления миграционен натиск. В тази връзка е необходим общ подход и споделен ресурс на компетентните институции. КСНС изисква от МС да отчита периодично изпълнението и да актуализира плана за овладяването на кризисната ситуация, произтичаща от бежанската вълна, заяви държавният глава.
Необходима е силна политическа и обществена подкрепа насочена към потенциалните заплахи за етно религиозния мир в страната. България трябва да изпълнява задълженията си произтичащи от международни договори с интегрираните усилия на централните и местните власти.
Проблемите, произтичащи от миграционен натиск, не са само български, те са европейски. Организационните, функционалните способности на страната, се нуждаят от бързо, адекватно доизграждане. Институциите ще бъдат обезпечени финансово с оглед изпълнението на техните функции, каза Плевнелиев
„КСНС заявява, че демократичната многопартийна система е безалтернативна. Политическите алтернативи не са нейно отрицание, а естествена част от самата нея. Налице са рискове за националната сигурност от хуманитарен, здравен и социален аспект”, заяви той.
Една от препоръките на членовете е изпълнителната власт активно да анализира процесите, свързани с енергийните доставки за страната, и да предприеме адекватни действия за недопускане на тяхното нарушаване; да ускори работата по изграждане на интерконекторните газови връзки, както и осигуряване на необходимия резерв, който да позволи на страната да преодолее евентуална енергийна криза, добави държавният глава.
КСНС препоръчва с повишено внимание да се следят тенденциите в миграционните процеси и във възможността те да прераснат в заплаха за националната сигурност. Институциите да работят за постигане на единно европейско решение за общо действие, добави президентът.
Близкият Изток и ситуацията в страната
са темите, около които участниците в КСНС са се обединили, че трябва да се търси консенсус, каза на излизане министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев. Изграждане на обща позиция с други държави с подобен проблем и необходимостта от европейска система за бежанците са два важни приоритета, според Йовчев.
По този начин щяло да се постигне гъвкаво разпределение на ресурсите, както и да се търси общоевропейска система за интеграция на търсещите обежище.
Страната ни очаква европейски средства за справяне с кризата, заяви вицепремиерът и напомни, че според българските закони нелегалното преминаване на границата е престъпление.
"Нелегалните емигранти, които застрашават сигурността ни, трябва да бъдат екстрадирани, и да се възложи на правителството да вземе мерки за преграждане на границата с Турция. Такова категорично решение КСНС не взема. Първоначалният вариант, който екипът на президента беше съставил, предтавляваше констатация на нещата, без никаква идея в нея", каза председателят на „Атака” Волен Сидеров на излизане от заседанието.
Попитан дали е внесъл искането на Николай Бареков за операция „Чисти ръце”, Сидеров отговори: „Да, внесох го, подобен текст имаше и от други участници в КСНС. Може би в някаква форма ще влезе в становището, много трудно се изготвя, защото всяко едно изречение се коментира дълго и мъчително", каза Сидеров.
Депутати от “Атака” ще посетят Сирия на 7 декември.
Мисля, че в делегацията ще участват и хора от групата в българския парламент за приятелство между България и Сирия, каза Сидеров. Делегацията щяла да бъде посрещната на държавно ниво. Делегацията ще води председателят на групата за приятелство със Сирия – депутатът от БСП Страхил Ангелов, твърди Сидеров. Екип на телевизия “Алфа” – партийната медия на „Атака“, също ще пътува там.
"Надявам се да има и среща с президента Асад. Това ще бъде официална среща между български политици и сирийското ръководство", допълни лидерът на “Атака”. Аз смятам, че се изкривява информацията за Сирия - законното управление на Сирия в лицето на президента Асад се представя като едва ли не някакво узурпаторско управление, каза Сидеров.
"Като шеста точка съм предложил като единствен вариант за излизане от ситуацията - предсрочни парламентарни избори и насрочване на дата, но, това не беше прието", каза Цветан Цветанов, зам.-председател на ГЕРБ, след заседанието.
Днешният Консултативен съвет е добро място, от което да излъчим към българското общество по-различен сигнал, да покажем, че можем да постигнем съгласие в интерес на нацията. Това е заявил Плевнелиев в изказването си на заседанието.
"Бежанската вълна завари страната ни в средата на безпрецедентна криза на доверието –
гражданите към институциите, на политическите сили една към друга, на хората към политиците и други. Всеки български политик трябва да се притеснява от опитите, които се правят да бъде разединен народът, да се противопоставят хората едни срещу други – на протестите да се спретнат контрапротести, на студентите – контрастуденти, на гражданите - контраграждани. Протести е имало и ще има. Но контрапротестът е българска иновация и си заслужава да се замислим за ефектите от широкото й използване днес", е заявил президентът.
"Друг сериозен риск пред националната сигурност е енергийната зависимост на България.
Усложнените отношения между Русия и Украйна са факт. Изпитахме на гърба си до какво може да доведе това през зимата на 2008 г. Институциите трябва да се отнесат отговорно към този проблем, да се ускори работата по диверсифициране на енергийните доставки, да се предприемат действия по осигуряване на необходимите резерви за българската икономика и за домакинствата.
Ако кризата от преди няколко години се повтори, този път ще го понесем по-тежко, защото икономиката и хората сега не са в състояние да понесат подобно напрежение. За това са необходими превантивни действия – ясни анализи и планове за преодоляване на евентуална криза в доставките на газ", е заявил президентът.
Плевнелиев призова всеки един от политиците да поеме своята отговорност, така че да не се допусне застрашаване на етническия мир в страната и посочи, че това е най-сериозното предизвикателство пред националната сигурност. Президентът отбелязва, че проблемите, които изпитва държавата, свързани с миграционни процеси, все по-отчетливо извеждат на преден план
друга опасност за страната - засилващата се вълна на псевдопатриотизъм, ултранационализъм, ксенофобия
и все по-масовото използване на езика на омразата по отношение на всеки различен. Голямата отговорност днес за всички политици, които определят себе си като проевропейски, като демократични, е да не допуснем тази вълна на омразата да разяде обществото отвътре, посочва Плевнелиев. Надявам се, че всички ще се обединим днес и ще призовем политическите сили да се откажат от използването на езика на омразата и да не се заиграват със страховете на хората, посочва още президентът.
За съжаление българският криворазбран национализъм и ксенофобия подкопават основни ценности на българския народ като толерантност, гостоприемство и хуманност, работят за разделянето на българското общество и подклаждат европейския национализъм и ксенофобия, които конюнктурно днес са антибългарски - България да не е в Шенген, българите да не работят на Запад, да не бъдат допуснати до социалните системи, казва още държавният глава. Той апелира да се направи разлика между бягащите от войната и нелегалните имигранти и за обединение около тезата, че не бива да се създава изкуствено напрежение, използвайки бежанския проблем.
"Нека се откажем от популистка риторика по отношение на бежанците и да водим честен и открит диалог в обществото, базиран на европейски подход и българска толерантност. Нека да положим усилия всеки да работи за спиране на разделението в обществото. Нормално е противопоставянето ляво-дясно, но не съм съгласен това да става на всяка цена. Цената на политическия успех не може да бъде разделението на нацията. Нека партийните лидери да решат кое е по-важно - конюнктурният партиен успех, сам по себе си, или стратегическата посока - каква кауза защитаваме и какви ценности ще завещаем на следващото поколение", казва още президентът.
Анализите показват, че независимо от развитието на военния конфликт в Сирия, нямаме основания да считаме, че бежанската вълна ще намалее в обозримо бъдеще, отбелязва президентът и допълва, че мерките, които се предприемат в момента са важни, но още по-важно е те да са синхронизирани с дългосрочните прогнози.
Той посочва, че трябва внимателно да бъде анализирана и тенденцията на намаляване на бюджетите за отбрана както у нас, така и в съюзните ни държави. Като допълва, че тази тенденция може да доведе до липса на средства за модернизация на българските въоръжени сили и до сериозно отслабване на капацитета или дори до неспособност за осъществяване на национални и международни мисии и задачи, президентът изтъква необходимостта да бъде отделен ресурс за модернизация и надграждане на способностите.
