Книга с документи за Радой Ралин и Държавна сигурност

"Рд дой. Смутителят на реда и тоягата на властта" е изключителна книга с документи, която разкрива репресиите на бившата Държавна сигурност върху знаменития поет сатирик Радой Ралин, хора на изкуството и други интелектуалци от началото на 50-те до края на 80-те години на миналия век.

На 22 април, незабелязано от България, се навършиха 90 години от рождението му.

Автори са Стефан Стоянов, по-малкият син на Радой Ралин, и неговата съпруга Таня Стоянова.

Като преровили разсекретените архиви на комунистическите тайни служби, те правят успешен опит чрез колаж от документи да възстановят унищоженото доживотно "Дело за оперативно наблюдение" на Радой Ралин.

Под кодовото название "Козел" ненавижданият от властите и техните слуги поет е бил наблюдаван, подслушван, следен в продължение на почти 40 години.

Досието на ДС за следене на Радой Ралин е унищожено още в началото на 1990 г. по заповед на тогавашния вътрешен министър ген. Атанас Семерджиев заедно с много други досиета на известни хора.

Таня и Стефан Стоянови са използвали документи от личния архив на сатирика, от дневника на литературния критик и историк Борис Делчев и други достъпни документи.

Литературният критик Вихрен Чернокожев писа за книгата: "Трудът на Таня Стоянова и Стефан Стоянов отнема аргументите на Ралиновите неуморни хулители, които твърдяха и днес продължават да твърдят, че Радой бил "официалният дисидент", "царски шут", луд, комуто било "позволявано" да говори, за да изпуска парата на народното недоволство.

Ченгесарският полковник Цвятко Цветков се опияняваше от тайната си власт над хорските съдби, твърдейки цинично, че унищожаването на Ралиновото досие било "нормална технологична процедура". За да подпъхне и внуши подличко, без да го изрича гласно, че бившият ремсист, участвал в съпротивата, едва ли не е сътрудничил на службите..."

Всеки почтен и информиран човек в България знае, че Радой Ралин беше нещо по-голямо от морален авторитет.

Авторката Таня Стоянова с документи описва как Радой и синовете му са били следени и подслушвани. Синът Стефан също е бил следен, около него са били внедрявани провокатори-доносници. Все с една цел - да се разбере какво се говори в апартамента до някогашното кино "Изток".

Както винаги, и по този повод Радой съчинил епиграми, цитирани в книгата:

"- Как е?
- Мрак е!"

и също

"Нали съм писател на своята Родина,
за мене се грижат десетки служащи
и скоро навярно ще станат стотина,
тогава пък аз ще остана без гащи.”

В книгата са описани всички събитията около репресивно спрените или забранени произведения на Радой Ралин, с документи е разказано за уволненията, изгонванията от София, униженията, на които той е бил подлаган от властващите литературни и филмови партийни цербери.

Архивите на Държавна сигурност разказват и за обстановката на подозрителност и страх, налагана от десетки и стотици доносници и агенти, особено в някогашните строго контролирани от БКП "творчески съюзи", за действията на ДС срещу хора като Борис Димовски, Борис Христов, академик Петър Динеков, Блага Димитрова, Йордан Василев, Желю Желев, Борис Априлов, Михаил Величков и Невена Стефанова, проф. Любомир Тенев, проф. Атанас Натев, Камен Големинов, Георги Марков, Асен Игнатов, проф. Иван Дуйчев и мн.др.

Книгата съдържа и много непубликувани снимки на Радой Ралин с неговите синове, с близки и приятели.

Издател е "Изток-Запад".