Калина Стефанова е главен експерт Банкови услуги. Тя е част от трупата на постановката „Чудеса, чудесии и чудният свят на приказките“, която се играе от непрофесионални актьори и набира средства за болни деца от социално слаби семейства.
Какво разказа тя за представлението и това банков служител да се качи на театралната сцена, прочетете в интервю с Калина Стефанова часове преди премиерата на постановката, която е днес - 4 ноември, от 19:00 ч. в театър "Сълза и смях":
- Защо банков служител се занимава с благотворителност?
- За съжаление благотворителността днес е понятие, изпразнено от съдържание, често хората асоциират тази дума с измама, двуличие, лъжа. Много хора спекулират и си позволяват да трупат ползи на гърба на човешкото нещастие и нужда, на гърба на човешката добрина и съпричастност.
Сдружение „ПРОтегни ръка“, в което съм доброволец, не е пиар инициатива, това е реален фонд с ясни правила и прозрачна политика. В него набираме средства и ги разпределяме на болни деца от бедни семейства или такива без семейство. За нас прозрачността е много важна. На сайта на фонда всеки може да прочете на кое дете и с какви средства сме помогнали във всеки един момент. Там може да се види и колко точно са месечните постъпления и откъде.
- Какво представлява фонд „ПРОтегни ръка“?
- Този фонд е лична кауза на служителите на ПроКредит Банк. Създаден е преди 10 години от колегите в банката, които вярват, че могат да променят съдби. И равносметката досега е, че за тези години успяхме да помогнем на над 1600 деца с повече от 1 милион лева. Ние сме много щастливи, че институцията също застава зад каузата и я подкрепя... но това е преди всичко личен благотворителен фонд на служителите. Набираме средства с месечни доброволни дарения на служители, клиенти, партньори.
- Как се роди идеята за театъра и как се чувства един банков служител в ролята на приказен герой?
- Организираме и много инициативи, за да осигурим регулярни постъпления във фонда. Така например, бяхме издали готварска книга с рецепти на колеги. Искахме да направим нещо по-голямо, което сериозно да подкрепи каузата. Точно така дойде идеята за театъра. Избрахме да представяме приказки, защото те разказват истински истории, задават важни въпроси, извличат поуки, те дават практически уроци за живота.
„Малкият принц“ беше нашата първа постановка, която обиколи 42 града и събра над 160 000 лева. Решихме да не спираме и тази година организираме втората постановка - „Чудеса, чудесии или чудният свят на приказките“ по приказки на Ханс Кристиян Андерсен.
Екипът ни е страхотен – колеги, съмишленици, приятели, обединени около една благородна кауза - смели хора, прескочили много граници и бариери, надскочили собствените си страхове и очаквания, дори мечтите си, защото сцената е огромна отговорност.
Освен трите приказки на Андерсен, постановката ни разказва за отдалечеността на съвременния човек от вълшебния свят на приказките. Жалко е, когато мечтите изчезнат и обявим вълшебствата за невъзможни... Така се случва понякога в живота.
Всъщност, сам по себе си, този проект на доброволците на „ПРОтегни ръка“ е една вълшебна приказка – банкови служители, качили се на театралната сцена, превъплътени в приказни герои, разказват чудни истории, за да събират пари за нуждаещите се.
Неописуеми са и чувствата, които ни вълнуват вече повече от четири месеца. Развитието, което всеки от нас претърпя по време на репетиционния период, вълнението преди представление, затаеният дъх зад кулисите, докато колегите ни са на сцената, аплодисментите и радостта на хората – близки, колеги, клиенти, непознати... Всички тези емоции са нещо неповторимо и прекрасно.
- Какво ви мотивира да се изправите пред публика?
- Да си част от подобна кауза, да поемеш риска на сцената, да усетиш завесите зад гърба си, да изричаш думи, написани с толкова любов, и в същото време да знаеш, че с всяко представление даваш надежда на няколко семейства... Това е най-върховната мотивация, която всеки от нас би могъл да има. Наред с благотворителността и идеалната кауза, която ние всъщност разпространяваме и осъществяваме, всеки от нас, актьорите в трупата, приема театъра като предизвикателство в личен план – поредната висока летва, която да прескочи. Аз лично посветих участието си в проекта на пътуващия театър на моята майка Красимира Василева, която беше прекрасна актриса и отдаде живота си на театъра.
