А рхеолози направиха ново откритие в Плиска. Учените са открили хидросъоръжение, което е изградено от камъни. Каналът е дълбок над 4 метра и дълъг около 100 метра. Това е главният резултат от проучванията край Голямата базилика в Плиска, чиято реставрация се извършва в момента, съобщиха от Националния исторически музей.
Археологическите разкопки, които продължават вече втори месец, се извършват под ръководството на Павел Георгиев от Националния археологически институт с музей при БАН и археолози от Шуменския исторически музей и са финансирани от Националния исторически музей.
В резултат на досегашната работа са разкрити неизвестни досега вкопани съоръжения, свързани с функционирането на Голямата базилика и предшестващия я мартириум на Енравота, който е бил унищожен по време на антихристиянския метеж през 865 година
Чрез канала, който беше открит, е била източвана вода от проучения миналата година Свещен кладенец (аязмо). Той е построен непосредствено пред основите на първата ни катедрала в периода 867-868 година С помощта на това хидросъоръжение наследеното от базиликата аязмо се превръща в каптаж за изворна вода, отвеждана извън манастира.
В близост до неговата ограда се очаква да бъде разкрит наземен водоизточник от втората половина на IX век.
Живоносната сила на водата, текла по изградения с камъни канал, е подчертана от строителите чрез неговото заустване непосредствено под западния край на символичния гроб на мъченик, оформен под куполното покритие на кладенеца, така че да бъде запазена широката каменна стълба, водеща поклонниците към отвора в купола на самото аязмо.
Откритието показва пълна приемственост между двете начални фази в изграждането на раннохристиянския български комплекс, заложен в навечерието на официалното приемане на християнството (856-864 година) и неговото налагане и утвърждаване в официална религия на средновековна България през IX и X век, пише в съобщението.
Разкриването на хидросъоръжение предлага реални възможности за възстановяването и превръщането му в още един пункт за исторически и религиозен туризъм при Голямата базилика - майка на всички български храмове от зората на християнизацията на българите и средоточие на първия български манастир след покръстването, отбелязват от НИМ.
