Марина Стоименова е част е от екипа на Нова телевизия от 2008 г. Тя бе човекът, който неуморно отразяваше наводненията във Варна и региона и разказа едни от най-емоционалните човешки истории на фона на трагедията. Тя е репортерът, който следи отблизо стъпките на властта. Освен като репортер, Марина има опит и като водеща на обедните новинарски емисии в ефира на Нова.
Калина Влайкова има над 12-годишен опит като политически репортер във в. "24 часа". След динамиката в ежедневник, продължава да отразява случващото се в кулоарите на Парламента, но вече като репортер на Нова. И до днес писането продължава да бъде една от големите й страсти – особено по политическите въпроси, които познава повече от добре.
Марина и Калина отговориха на въпроси на Vesti.bg:
- По традиция, след края на всеки кабинет, започват да се обсъждат причините за неговия край - какво е било свършено, какво не е било и т.н. Според вас, с какво хората ще запомнят кабинета "Орешарски" - кои бяха най-силните и слаби моменти от тяхното управление?
-Марина Стоименова: Не съм сигурна колко обективно ще е да кажа с какво хората ще го запомнят. Всеки е запомнил нещо различно. Разбира се, безспорно назначението „Пеевски“ се отбеляза най-трайно върху корицата на това управление. И повлече след себе си още много съмнения за това кой и как всъщност управлява държавата.
Управлението „КОЙ“ – така бих го нарекла. Въпреки че този въпрос често беше подиграван от депутатите вляво, въпреки че отговорът му е ясен…не бива да забравяме този въпрос. Особено ние, журналистите. Не толкова заради неполучения отговор. А заради символa, в който се превърна. Символ на опитите за натиск и цензура. Ще запомня и кой всъщност свали кабинета „Орешарски“. Кой реши, кой каза най-спокойното „край“. Просто логичен завършек на нещо отдавна планирано.
Калина Влайкова: Като че ли няма спор по въпроса с какво ще запомним правителството Орешарски. С рязкото самосвличане, което то си причини с издигането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Макар да не тръгна с овации, кабинетът "Орешарски" сякаш имаше нелош кредит на доверие, който сам изчерпи с един замах. Оттам и протестите, контрите и всичко останало, което за жалост засенчи или направо пропиля всеки смислен ход. А такива не липсваха.
Най-слабата черта на отишлото си вече правителство е, че през цялото време оставяха впечатлението, че не те решават и ги командва т. нар. задкулисие. Както каза една колежка - царе бяха изобщо нищо да не разбереш от това, което са свършили - все едно дали е било полезно, или вредно. Имаха и силна страна - наистина имаше някаква експертност в този кабинет. И тя пролича в доста негови решения.
- Кои според вас са възможните коалиционни сценарии, които се очертават?
МС: Този въпрос ще е с променлив отговор по време на цялото управление, независимо колко издържи то. И независимо кой ще оглави Министерския съвет. Видяхме как завърши дългогодишната дружба между БСП и ДПС, а знаем за нетрайните приятелства на ГЕРБ и променливото мнение на лидера, който вече се гласи да управлява. Така или иначе мисля, че добър жокер за начални, официални коалиции е съставът на служебния кабинет - например ще имат ли реформаторите свои министри?
КВ: Коалиционните сценарии и самите политици не ги знаят, как аз да кажа. Може би Борисов ще се опита да управлява с Реформаторския блок. Но може и да не му се получи. Ако си причини съюз с ДПС, явно ще е решил да играе като за последно. Не е изключено и да се заинати - или сам на власт, или в опозиция. Или пък заедно с БСП да ни пробутат номера, че взаимно ще се дисциплинират коалиционно в името на общото благо. Всичко зависи от разпределението, да не забравяме, че към парламента са се запътили още АБВ, нови националисти и прочее.
- Как изборът на Михаил Миков за председател на БСП ще се отрази на облика на партията?
МС: В кръга на шегата – ведро! Михаил Миков тепърва ще трябва да бяга от етикета „изборът на Станишев“. И неминуемо през първата година ще отнася всякакви подобни обвинения – къде с причина, къде без. Поема властта непосредствено преди избори. За такъв кратък период хем не можеш рязко да вдигнеш загубеното доверие на електората, хем обаче ще носиш отговорност, ако партията не се представи добре. След 5-ти октомври ще е интересно не само на „жълтите павета“, но и на „Позитано“. А в по-далечен план - въпросът е ще се повтори ли историята с еманципацията на наследника.
КВ: Навярно с Миков БСП ще стане по-диалогична партия. И с повече чувство за хумор. А това печели симпатии, стига, разбира се, да не е късно специално за БСП. Михаил Миков сам по себе си няма тежки негативи, но все пак е бил част от всичко, което се случваше в и с БСП досега.
- Кои са най-сериозните предизвикателства пред служебния кабинет?
КВ: Да ни убеди, че не е кабинет на Бойко Борисов. Да не допусне тежки нарушения на изборите. Да не си превишава правомощията, каквито опити сякаш виждаме отсега, още преди да е назначено.
МС: Имам усещането, че на този служебен кабинет няма да му е никак лесно. И имам усещането, че след два месеца няма да излезе много спокойно от Министерския съвет. Най-сериозното и най-трудно изпълнимото предизвикателство ще е да се опази от политическите заигравки. А те започнаха още преди назначението му.
- След всички събития, които се случиха през последната година, обезцени ли се политическото доверие?
КВ: То си се обезценява методично от години. Защото някак всички управления дотук от един момент започваха да прекаляват. Бедата на последните е, че прекалиха твърде бързо, а не че са били по-лоши от предишните. И това сякаш преля чашата на търпението. Нашата беда е, че заради всичко това има риск от критични песимисти да се превърнем в злобни хейтъри.
МС: Доверието в политиците е обезценено много по-отдавна. Политическите кризи идват и с помощта на липсата на доверие. Най-честия отговор за ниска избирателна активност кой е? „За кого да гласувам?“ Дори не са нужни дълбоки политически анализи, дори не е нужно да задълбаваме в програми, възгледи, действия и бездействия – само да послушаш един час в пленарна зала. Псувни, обиди, заплахи, диалекти… Какво да очакваме от обществото, като му предлагаме с това?
