Путин и българският зиг-заг

Д ойче Веле: Руска опасност за балканските страни: съществува ли тя според Вас?

Юрген Рот: Допреди година щях да кажа, че такава опасност не съществува. Днес обаче нещата стоят другояче. Политиката на Кремъл стана съвършено непредвидима, тя се доминира от лъжи (например във връзка с окупацията на Крим или присъствието на руски войници в Източна Украйна), а Владимир Путин постъпва непредсказуемо във всяко отношение.

Новите му имперски амбиции, които се разпалват от съветници с авторитарно-националистически възгледи, също говорят за това, че вече никой не може да се доверява на думите на руския президент. От тази гледна точка Русия вече е опасност не само за балканските страни, но и за цяла Европа.

ДВ: Как точно Русия може да въздейства върху отделни страни като България, Сърбия, Черна гора или Босна и Херцеговина?

Юрген Рот: В какъв смисъл „може да въздейства”? Та тя вече отдавна въздейства! В Черна гора Москва упражнява масивен икономически натиск. Тамошното правителство вече е изцяло зависимо от руски олигарси и руски капитал.

Със Сърбия Русия отдавна поддържа тесни идеологически и стопански връзки. След силен политически натиск сръбското правителство оповести, че не подкрепя икономическите санкции срещу Русия. Да припомним, че в тази страна политиката и икономиката все още се диктуват от старите комунистическо-националистически кадри.

Колкото до България, там въпросът има две измерения. Първо - плетеницата от здрави връзки с българската комунистическа номенклатура, която и до днес е важна сила в страната. И второ - икономическите връзки, които правят България силно зависима от Русия. Доказва го например старанието да се наложи проектът „Южен поток”. Неслучайно България - поне доскоро, се смяташе за косвен проводник на руските интереси в Европа.

ДВ: А как оценявате външнополитическата ориентация на новото българско правителство? Да, България е зависима от руските енергийни доставки, но в същото време е член на НАТО и на ЕС. Ще се справи ли Борисов с този шпагат?

Юрген Рот: Бойко Борисов е раздвоена личност. Неговата политическа ориентация открай време не може точно да се определи. От една страна се знае, че дължи политическата си кариера тъкмо на сериозната помощ, която му оказаха германските консервативни политически фондации. От друга обаче той явно не може съвсем да загърби миналото си. При това положение курсът му отново ще бъде на зиг-заг. Той ще продължи да се кълне в ЕС и в НАТО, но поради катастрофалното икономическо положение ще трябва да си сътрудничи още по-тясно и с Кремъл.

ДВ: В медиите и особено в читателските форуми (както в Германия, така и в България) се водят истински битки около тълкуването на руско-украинския конфликт. Твърди се, че зад част от постингите стоят платени пропагандисти. Дали, според Вас, това не застрашава свободата на словото и свободата на медиите?

Юрген Рот: Заплахата е огромна! Защото това не са просто битки за тълкуването на конфликта - това си е истинска информационна война, която Кремъл финансира със стотици милиони евро, за да спечели общественото мнение в Европа. Тоест, за да разпространи мирогледа на една недемократична система и същевременно, с помощта на полуистини и манипулации, тук и там да предизвика вътрешнополитически конфликти. Преди година беше създадена осведомителната агенция „Русия днес”, която веднага влезе в списъка на стратегически важните руски фирми - последният факт сам по себе си е многозначителен.

Руската пропаганда е насочена към онези граждани на Европа, които са привърженици на авторитарния национализъм. Колкото и да е странно, тези хора се подвизават както на крайно дясната политическа сцена, така и в лявата периферия.

В този смисъл няма да сбъркаме, ако признаем, че в момента Европа сякаш е някаква политическа лудница. В твърде много глави здраво се е загнездила ирационалността в комбинация с вируса на идеологическото заслепение. Тези хора наистина вярват, че западните медии се командват от Вашингтон и/или ЦРУ, че им се налага някакъв антируски курс. Навремето националсоциалистите създадоха образ на врага в лицето на „еврейско-болшевишко-плутократичния световен заговор”. По същия модел днес се налага образът на някакво „световно правителство”, направлявано от Вашингтон, което се опитвало да заграби цялата власт и на което можел да се противопостави единствено непреклонният Путин.

За съжаление критичното и диференцирано мислене в момента сякаш не е на мода. В България към всичко това се добавя и още едно утежняващо обстоятелство: там медийната свобода не е на особено високо равнище, тъй че информационната война, която води Кремъл, попада на особено благодатна почва.