Д осега икономическите санкции не играеха роля в кризата на Кримския полуостров, а именно чрез тях върху Владимир Путин може да бъде оказан натиск.
Руската икономика е отслабнала и е зависима от западните инвестиции, а в това време руският президент кара целия свят да стои със затаен дъх.
С действията на войниците си в Крим той предизвика вълнение в европейските столици и във Вашингтон. Държавни глави провеждат телефонни разговори и обсъждат реакции.
Но Западът действа срещу самоуверения Путин нерешително и неединно
Дори думите на американския президент Барак Обама, който заяви, че Москва ще трябва да заплати „цената” за действията си, получиха странно глух отзвук. Всички отговорни политически лица са на мнение, че за конфликта в Крим трябва да бъде намерено дипломатическо решение. Дори икономическите санкции трябва да бъдат избягвани - те биха хвърлили сянка и върху двете страни.
ЕС и Съединените щати обаче не бива да подценяват своята сила по отношение на наперения Путин, който демонстрира особено мъжкарско поведение. Самият господар на Кремъл знае със сигурност, че играе рискована игра и че неговият конфликтен курс няма да може да издържи дълго в икономическо отношение.
Вече стана ясно, че започнатият от него спор с Украйна за Кримския полуостров струва скъпо за собствения му народ. Рублата и московската борса отбелязаха срив след нашествието в Крим.
Компании като важния енергиен гигант „Газпром” загубиха в рамките само на няколко часа почти една пета от стойността си. И бездруго крехката икономика на страната от известно време върви към рецесия, а кримският конфликт изостря ситуацията. Колкото по-дълго продължи той, толкова повече ще се усетят неговите последици сред гражданите на Русия. Путин не можеше да избере по-неподходящо време за този конфликт.
ЕС и Германия може да използват възможността за заплаха с икономически санкции срещу Москва, дори ако това води до рискове. Западните компании, включително германските като "Сименс", "Фолксваген", "Линде" и "Метро", са представени в голямата държава с милиарди в инвестиции. Въпреки това
Путин не разполага с такъв силен лост спрямо своите западни търговски партньори, чрез който да ги принуди да останат пасивни
Германия осъществява по-малък обем външна търговия с Русия в сравнение с други държави. Русия представлява едва 3,5% от германския износ.
Експертите изчисляват, че в Германия около 200 хиляди работни места зависят от износа към Русия, което е твърде малко, за да може да бъде превърнато в средство за изнудване.
Дори доставките на петрол и газ към ЕС, в които Руската федерация има централен принос, не са подходящи за сплашване. Вярно е, че Русия доставя една трета от консумирания в Германия петрол и 30% от природния газ. Но меката зима спомогна за това резервоарите да бъдат пълни. ЕС може да преживее известно време без енергийни доставки от Русия, има и други източници.
Евентуална последица би било покачване на цените. Не бива да се забравя обаче, че европейските индустриализирани държави от дълго време успешно работят за намаляването на зависимостта си от руския газ и петрол. За разлика от тях, Русия е много по-силно зависима от енергийните доставки за Запада.
Държавният бюджет и цялата руска икономика зависят до голяма степен от бизнеса с газ и петрол със Запада. Путин също осъзнава, че той е по-зависим от инвестициите на Запада, отколкото обратното. Четири пети от чуждестранните инвестиции в Русия идват от ЕС.
Кремъл се стреми към международни инвеститори, които да строят фабрики и да създават работни места в страната, но вече повече от 20 години след рухването на Съветския съюз Русия продължава да принадлежи към неатрактивните за международните инвеститори държави.
Със своята агресивна външна политика Путин още повече ще навреди на репутацията на страната си като бизнес локация. Западните правителства постъпват добре като са предпазливи в отношението си към Москва и използват всички дипломатически канали, за да решат кризата около Крим.
Въпреки това лидерите на ЕС не бива да забравят, че имат на разположение икономически средства, които са по-ефективни от тези на Кремъл. Неизбежно санкциите и бойкотите ще наранят и Запада. Но Русия има много повече за губене от западните индустриализирани страни.
криза, която тихо расте" />
