- Първо, трябва да изясним понятието интелектуалец. В България всеки, който носи костюм Boss и се върти около този или онзи известен, го наричаме интелектуалец. Ако някой е прочел 5-6 чужди мисли и ги цитира от сутрин до вечер по телевизията, ние отново го приемаме за такъв.
Интелектуалецът е рядкост в България. Той е особен вид. Човек с много познания и възможности. Той е бохем. У нас и това понятие се възприема грешно. Смятаме че, ако някой се напива като талпа, пуши и ходи по жени, е бохем.
- А какъв е бохемът?
- Той е странникът, нравоучителят, мъдрецът. Бохемът е този, който създава еликсира, пипера на живота. Този, който носи остроумието, познанието и, разбира се, въздуха на голямото можене. Бохеми са Модилиани, Пикасо, Салвадор Дали. А ние, виждайки, че Дали пуши пури, смятаме, че всеки кретен, запалил пура, вече е бохем.
У нас са се разминали ценностните системи. Понятието интелектуалец е сбъркано. Затова тази дума все повече става обидна и дори мръсна.
Интелектуалците са сборът от малкото много талантливи, способни и умни хора на една държава. Те могат да бъдат 5, 10 или 15 души.
Много пъти съм казвал, че пътят от сергиите с картини пред "Свети Александър Невски" до Националната художествена галерия е много дълъг. Както е дълъг пътят от Монмартър до Лувъра.
А що се отнася до гласовете на истинските интелектуалци в България, то ще кажа, че те не са тихи. Мълчи само бездарникът, зависимият.
- А значими имена сред българските интелектуалци ще посочите ли?
- Първо ще кажа, че велика Франция, която години наред слагаше щемпела, знака за големия талант, през последните 80 години роди само 10-15 значими имена в изкуството. Да не забравим, че това е страна с 60?милионно население. В Англия се наблюдава същото.
Тази страна роди само две имена в моя занаят през последните 9 десетилетия. Става дума за Хенри Мур и Франсис Бейкън. Ние какво искаме от 6-7-милионна България? Даже на глава от населението имаме много талантливи хора.
С чиста съвест мога да изброя имената на 10-15 български творци от европейска величина. За съжаление техният талант е почти незабелязан у нас. Те се прехранват от него в чужбина.
- Има теория, че българите сме генетично обременени. Това е причината, заради която не можем да стигнем световни висини в различните области на познанието. Вашето мнение?
- Погрешно е да смятаме, че у нас има нещо сбъркано генетично. Българинът е много талантлив, но за съжаление не живее в държавността.
Ако Пикасо или Дали са станали световни имена, то е защото зад тях е заставала държавата. Колко пъти през последните години сме чували наши политици да споменават думата култура? Това понятие не излиза от техните уста. Нивото им стига до кючека. Много често можем да ги засечем в чалга кръчми, да играят по масите.
Да сте виждали някой политик на балет или изложба, освен царя? Е, появяват се понякога, ако имат някоя благотворителна проява или коктейл.
Няма държава, няма идентичност. Заради липсата на тази идентичност днес сме свидетели на смъртта на деца. Защото тяхното познание се ограничава с чалгата в кръчмата. Там са сутеньорите, там е и дрогата. Това е тяхната култура. И когато ги питаш кой е Сирак Скитник например, те ти отвръщат, че е прякор на мутра.
Но какво можем да искаме от децата, след като станахме свидетели на невежество сред министри на културата и на образованието? Единият не знаеше "Горда Стара планина", а другият ? кой е Златю Бояджиев.
- Има ли дехуманизация на личността според вас?
- Ако се огледаме, се натъкваме само на жестокости и извратеност. Детската престъпност е страшна, и то в най-чудовищния й вид. Дехуманизирана е средата, в която живеем, и затова нашите деца са зли.
Те нямат ценностна система, хуманни устои, поведението им е античовешко. Това им поднася улицата - там няма кумири, а само кръв, стрелби и простотия.
За съжаление елитарната култура е много далече от масовата. Или по-скоро елитарната култура е незабелязана, защото е на светлинни години от безкултурието.
- Попитах ви за значимите интелектуалци, а има ли България значими политици?
- Не можем да казваме, че един политик е значим и в същото време електоратът му да е гладен. Големият политик има добър електорат. В България има рухнала политическа класа и едни селски тарикати. Стигнахме дотам, че наричаме примитивни хора големи политици. Имаме значими крадци сред политиците.
- Как управляват държавата тези хора?
- Много лесно. Колкото е по-прост един народ, толкова по-лесно се упрявлява. Колкото е по-гладен, е по-лесен за контролиране.
Като казвам думата "прост", не искам да обидя никого. Но през последните 20 години броят на неуките и необразовани хора в България се е увеличил с 80 процента. Българските деца са изключително непросветени. Това автоматично води до елементарно население. На всичкото отгоре е и бедно. А бедният човек е роб. Той се купува много лесно и за жълти стотинки.
Ще ви дам пример как се управляват селяните от Кърджали. Ако съм лидер на една партия, ще ги държа гладни. И когато кажа на селянина, че догодина няма да му дам квота за тютюна, което означава, че ще го оставя без средства, той е готов да гласува за мен, защото е зависим.
- И докога ще живеят така тези хора?
- Няма друг изход за излизане от корупционната схема на държавата, ако сегашната политическа класа не бъде махната тотално.
На България все повече й трябват идеалисти в управлението. А такива са само хора, които принадлежат на някоя духовна сфера, защото те имат каузи.
Колкото и да е странно, ще дам пример с кмета Бойко Борисов. Как така 60 години София беше тъмна, а сега свети? Една нощ се разхождах с колата из столицата и изпитах прекрасно чувство. Някъде нещо светна. Нима не се усети, че София стана малко по-чиста? Нима Нова година не я посрещнахме малко по-тържествено?
Обяснението е елементарно. Когато един човек е напред с материала и не слага в джоба си, нещата вървят. Бойко е човек, който очевидно не краде, защото има. И най-важното - той е решил да не краде. А това вече е драма за останалите. Тогава е много лесно да поискаш за града си. Но когато слагаш в джоба, някак си не върви да искаш и за града, който трябва да стопанисваш.
В момента Бойко Борисов е печелившата карта. Той има и кауза, и амбиция. Защото един човек, лишен от амбиция, не е в състояние да направи нищо.
- Каква корона бихте сложил на главата на Симеон Сакскобургготски?
- Няма да скрия, че имам добро отношение към този човек. И то не е защото той е политик, а заради лични качества, които безкрайно ценя у него. Да не забравяме, че Симеон е рядко явление. Той е поставен в публичната среда по един коренно различен начин от останалите политици.
Има голяма култура, изграден характер, хитър е, гъвкав, дори йезуит - все необходими качества за един цар. И ако има неуспех като държавник, да не забравяме, че той зависи от материала, който управлява.
Преди да стане министър-председател, с него се видяхме в Търново. Тогава той деликатно ме попита какво мисля и дали има смисъл да се връща в България. Предпазливо му казах, че би могъл да го направи, но не познава добре материала.
Казах му, че ако се върне, ще му трябват по-високи ботуши. Той направи своя избор. Въпреки всичко успя да усмири тази арогантно-селска политическа класа. Създаде друг тип политическо поведение.
Рано или късно трябва признаем заслугата му, че промени политическия речник в държавата. Той показа мерната единица на поведение и остави останалите сами да мерят своите разстояния.
- Бяхте в открит конфликт с Иван Костов, докато беше премиер. Сега, от дистанцията на времето, как гледате на него?
- Нямах открит конфликт с него, просто той използва всички лостове на държавата, за да създава врагове. Бях откровен и си позволих публично да кажа, че когато един човек е главата на една нация, не може жена му апокрифно да отглежда интелектуалци.
Талантът се ражда на стотици години един път и ти не можеш да го подминеш. Той искаше да направи синя интелигенция. Ами не може!
Има национална интелигенция. Как може да се замени Радичков с някакъв друг, само защото се нарича седесар?
Трябва да призная обаче един талант на Иван Костов. Талантът на разрушението. Ако днес СДС се разпада, то затова е виновен само той.
- Покрай "Биг брадър" съвременната българка беше набедена в разтуреност, лошо възпитание, меркантилност и други грехове. Вашето мнение?
- Аз самият получих покана за участие във VIP изданието на "Биг брадър". Няма да участвам, защото имам прекалено сериозна работа.
Не бих искал да коментирам ниските страсти в обществото. Ще кажа само, че ако никому непотребното, с хубаво дупе момиченце, което нищо не значи в един живот, става еталон за обществото, значи сме заникъде.
"Биг брадър" е забавление в празното пространство. Евтино героизиране на хора, които нищо не значат. В живота има много по-значими неща. Те са двигателите, моторът, за да може една държава да съществува.
Само си помислете колко пъти сме гледали предаване, което да покаже големите умове на страната ни. Тези хора мухлясват в едно общество, което се занимава с "Биг брадър".
Не съм против шоу-програмите, но е ниско нивото на поуките, които можем да вземем от тях. Един живот иска своя Айнщайн. Ако него го няма, дори и в "Биг брадър" няма да разбират, че всичко е относително.
- Над какво работите в момента?
- Не знам доколко хората в България се интересуват от изкуство. Все повече избягвам да говоря за него, защото се опитвам да го запазя като единственото чисто място за себе си. Да говоря за изкуство сред кючекчии е все едно да шлайфам диамант пред лайнари.
Както виждам, по-интересен е задникът на Азис, отколкото аз да говоря за изкуство.
Но все пак, за малкото, за които изкуството има значение, ще кажа ? в момента работя. Подготвям изложба, с която ще чествам 30 години творческа дейност. Ще имам голяма изложба в Слънчев бряг, честване и в Анкара. Готвя и няколко поръчки за Испания.
- Известен сте с това, че около вас винаги има красиви жени. Лесно ли се влюбвате?
- Перманентно съм влюбен във всички хубави жени, които виждам. Да, около мен винаги има хубави жени, защото такова е "лекарското предписание".
Много трудно обаче намерих тази, с която да живея дълго време.
- Какво първо забелязвате в една жена? С какво може да ви заинтригува?
- В жената винаги първо забелязвам глезените и дупето. Плюс тези външни качества обаче, веднага ще ме заинтригува нивото на мислене на дамата, моралът, поведението. Много са компонентите, които създават баланса на една връзка.
- Какъв е българският мъж, г-н Рашидов?
- Пълен тъпанар, с костюм "Версаче". Най-добрата характеристика на нашенеца е дал Иречек, който е написал история на Бълагрия. Когато си тръгва от страната ни, го питат: "Г-н Иречек, цяла история написа, кажи с две-три думи нещо за българина?"
"Какво да ви кажа - отвърнал той. - Българинът е лъжлив, крадлив, пръдлив и въшлив"...
