Това го прави второто по сила земетресение, регистрирано някога, и обяснява защо вълните са били толкова разрушителни, съобщава Democrit.com, като се позовава на сайта за новини от света на физиката и технологиите "PhysOrg".
След анализ на сеизмограмите от земетресението изчислихме, че магнитудът му е бил 9,3, а не 9, което означава, че то е имало три пъти по-голям обхват, твърдят Сет Стейн и Емил Оукъл, и двамата професори по геология от Колежа за наука и изкуства към Северозападния университет в Уайнбърг.
Според тях това обяснява стихийното бедствие в Шри Ланка, като в същото време показва, че рискът от подобни цунами в района значително е намалял.
Засегнатата територия е много по-голяма от очакваното, твърди Стейн и обяснява:
"При първоначалните изчисления, според които земетресението е било с магнитуд 9-а степен по скалата на Рихтер, не са включени данни за това, което наричаме "бавно свличане" - мястото по разлома, проявяващо постземетръсна активност, където движението на земните пластове е забавено."
Допълнителната енергия, отделена от дългия 1200 км участък на бавно свличане по разлома, е играла ключова роля за образуването на опустошителния прилив, обобщава ученият.
Голямата амплитуда на вълните, връхлетели Шри Ланка и Индия, показва, че те са били причинени от северния (движещ се на север) сегмент на разлома - а именно мястото на бавно свличане, - тъй като амплитудата им е била най-голяма перпендикулярно на разлома, добавя експертът по цунами Оукъл.
Понеже при земетресението по цялото протежение на разлома (и в бързо, и в бавно свличащите се райони) енергията, натрупана от напрежението между индийската и бирманската земетръсни плочи, се е освободила, няма непосредствена опасност от образуване на цунами с подобна сила на същото място, убеден е той.
Въпреки това опасността от локални цунами, предизвикани от остатъчна земетръсна активност, и дори от големи цунами като резултат от евентуално голямо земетресение по южните (движещи се на юг) сегменти от разлома, остава, предупреждава изследователят.
Използваният от Стейн и Оукъл метод за анализ почива върху резултатите от изследванията на двамата учени и Робърт Гелер (понастоящем от Токийския университет) при специализацията им преди почти 30 години.
Тъй като обаче подобни мегаземетресения са изключително редки, този метод не е бил изпробван в реални условия чак до регистрирането на земетресението в Суматра от съвременните сеизмометри.
Най-силното земетресение, регистрирано досега, е станало в Чили на 22 май 1960 г. и е било с магнитуд 9,5 по скалата на Рихтер.
