Седем месеца след като дойде на власт с обещания за радикална промяна, българското правителство замрази редица важни икономически реформи.
Това може да доведе до продължителен застой в най-бедната държава в Европейския съюз, пише "Ройтерс" в свой анализ от София.
Въпреки че българските държавни финанси се смятат за едни от най-здравите в Източна Европа и е малко вероятно в страната да настъпи криза, подобна на тази в Гърция, анализаторите смятат, че забавянето на реформите и популистките действия на кабинета ще означават по-голямо мъчение и по-бавно възстановяване.
Миналия месец правителството на премиера Бойко Борисов се огъна пред нарастващото недоволство в обществото и замрази плановете за радикални реформи в здравеопазването, включително закриване на неефективните лечебни заведения и планираното увеличаване на пенсионната възраст.
То обеща повече пари на пенсионерите над 75-годишна възраст и субсидии за протестиращите производители на тютюн.
С изключение на съкращаването на известен брой служители в министерствата, в данъчните и митническите служби, до момента София не е предприела сериозни реформи в надутия публичен сектор, както беше обещала.
За да компенсира липсата на реформи за ограничаване на разходите и да запази нисък бюджетния си дефицит, кабинетът на партията на Борисов ГЕРБ отложи плащането на стотици милиони евро на предприемачите и връщането на данъци на компаниите, което предизвика протести.
Те създават усещане, че просто гасят огнища, смята Станислав Стоянов от социологическия институт "Алфа Рисърч".
"Има високи очаквания за реформи, но политиката на правителството изглежда хаотична и това изяжда подкрепата.
Голяма част от населението гласува за ГЕРБ, очаквайки, че ще се предприемат ясни мерки за изваждане на България от кризата", допълва той.
