Едно се разбра от дългоочаквания "разпит" на бившия британски премиер, взел решението да изпрати 45 хил. войници в страната преди седем години: винаги е било ясно, че той би подкрепил Америка и в случай на въоръжена намеса за сваляне режима на Саддам Хюсеин. Тъй като просто "не бих искал да оставям САЩ сами в това".
Той обаче отрече да е сключвал предварителна сделка с бившия американски президент Джордж Буш 11 месеца преди началото инвазията в страната.
По време на изслушването (което бе излъчвано на живо тук, където е качено и видео) Блеър даде класически "ориенталистки" аргументи.
"Не можем да позволим страни, които имат начин на живот, напълно различен от нашия, да разработват оръжия за масово поразяване", "Винаги съм смятал 11 септември не просто за атака срещу Америка, а срещу всички "нас", "Ако имат възможност, те (които извращават исляма) биха избили колкото се може повече от "нас", бяха само някои от тях.
Бившият премиер трябваше да отговаря на въпросите на петчленната комисия относно законността на британското участие, достоверността на твърденията за съществуване на оръжия за масово поразяване в Ирак и предполагаемите "частни" договорености между него и тогавашния американски президент Джордж Буш още година преди американската инвазия.
Комисията няма права да предприеме действия, ако по време на нейното разследване бъдат установени нередности или нарушения на действащи закони. Тя бе създадена и започна да работи, за да "разкрие истината" зад планирането, изпълнението и последствията на операцията, започнала през пролетта на 2003 г.
Обясненията на Тони Блеър са от особена важност
както за неговата, така и за репутацията на неговата Лейбъристка партия, особено предвид предстоящите в страната избори.
Решението да изпрати британски военни в Ирак - довело до човешки и финансови загуби за страната му, е едно от най-противоречивите и критикуваните в неговата 10-годишна политическа кариера.
То бе осъществено въпреки масовите протести и обществени реакции, предизвика разделение в средите на лейбъристите и му навлече обвинения в лъжа за истинските причини на военната намеса и призиви да бъде съден като военнопрестъпник.
Днес Тони Блеър трябваше да се промъкне два часа по-рано от насрочения час в центъра "Кралица Елизабет", където бе изслушването, и да влезе през задния вход на сградата, за да избегне десетките протестиращи иракски имигранти и активисти на движението "Спрете войната".
Семействата на войници, загинали в Ирак, също се присъединиха към антивоенната демонстрация, като призоваха Блеър да бъде обявен за военнопрестъпник и изправен на съд.
"Той не е достатъчно почтен и честен, за да се изправи срещу хората, срещу семействата на военните и срещу иракчаните, които ще бъдат тук днес, за да покажат своето несъгласие с войната", възмущава се пред ДПА Линдзи Джърмън, една от организаторките на протеста.
За бившия премиер 11 септември е била повратна точка
променила оценката на риска в глобален план. След нея - и предвид съмненията, че режим като този на Саддам притежава оръжия за масово поразяване, които може да задейства за часове, вече е било невъзможно диктаторът да бъде "удържан чрез санкции".
Основната грижа за бившия британски министър-председател е била да се изпрати ясно послание по света, че след атентата срещу кулите близнаци в Ню Йорк ако "сте режим, който разработва оръжия за масово поразяване, трябва да спрете".
Той настоя, че на срещата си с Джордж Буш в ранчото му в Крофорд, Тексас, година преди началото на военните действия - през април 2002 г., двамата действително са обсъждали на четири очи обстановката в Ирак, но в общ план, без да изпадат в подробности или да се разбират за нещо конкретно.
Блеър обаче бе принуден да признае, че Буш е разбрал негласното му принципно съгласие британците да застанат до американците, ако не е останал никакъв друг начин за намеса в Ирак, освен чрез сила.
Той обаче многократно настоя, че до последно е бил отворен за различните методи, по които това да се случи.
Всъщност, в интервю за Би Би Си миналия месец Тони Блеър се изпусна как дори да се е знаело по онова време, че Саддам няма оръжия за масово поразяване, станали претекст за войната, нахлуването в Ирак пак би било оправдано.
В станалите известни като "съмнителните досиета" от септември 2002 г. (използвани по-късно като аргумент за включване във войната) Блеър твърди, че разузнаването има "безспорни доказателства", че Саддам Хюсеин разполага с оръжия за масово поразяване.
Тогавашният британски главен прокурор Питър Голдсмит, дал зелена светлина за военната операция на 27 февруари 2003 г., заяви тази сряда, че през януари на същата година е предупреждавал как използването на военна сила за смяна на режима няма да бъде "законово издържана".
Последвайте ни
