Затъмнението ще започне от Централна Африка, ще прекоси Индийския океан и ще продължи към Югоизточна Азия през Хималаите чак до Югоизточен Китай.
Явлението ще трае 11 минути и осем секунди в максималната си точка над Индийския океан, а от сушата ще може да се наблюдава най-продължително - 10 минути 45 секунди, от столицата на Малдивските острови Мале.
Астрономите наричат този вид затъмнение "бедния" брат на пълното слънчево затъмнение. При него Луната преминава в по-отдалечената от планетата ни част на своята орбита и не успява да закрие напълно Слънцето, при което то се вижда само като пръстен светлина около земната спътница.
По време на пръстеновидното затъмнение конусът на лунната сянка ще прекоси общо 12 900 км от земната повърхност. Феноменът ще се наблюдава в ивица с широчина 300 км, като в някои части то ще се вижда като частично.
Въпреки че Слънцето е с 400 пъти по-голям диаметър от лунния, но е и 400 пъти по-отдалечено от нея. От Земята двата диска се виждат с почти еднакъв размер.
Тъй като орбитите на Земята и на Луната не са кръгли, разстоянията Земя-Луна и Земя-Слънце варират.
Нашата планета е по-близо до Слънцето през януари, когато слънчевият диск ни изглежда най-голям.
Само два дни след затъмнението в петък, на 17 януари в 03,40 ч. българско време, Луната трябва да достигне най-отдалечената от Земята точка в орбитата си. Тогава тя ще бъде на 406 435 км от нас и диаметърът й ще ни се струва най-малък.
Следващото по-дълго слънчево затъмнение се очаква едва на 23 декември 3034 г.
Пълно слънчево затъмнение пък ще има на 11 юли т.г. То ще е обаче изцяло над Тихия океан и ще се вижда най-добре от Великденските острови.
Източник: БТА
Последвайте ни
