Най-старият музей в България и най-богат на Балканите е основан от княз Фердинанд под името Княжески естественоисторически музей. Тогава било модно монарси да показват публично своите различни лични колекции, а Фердинанд имал специални интереси към естествените науки и притежавал много препарирани птици, бозайници и пеперуди.
Първи уредник на музея бил придворният лекар д-р Паул Леверкюн, който бил известен орнитолог и подготвил първата експозиция в 14 зали на два етажа в стара сграда непосредственно до двореца в центъра на София. Тя била открита за посещение през 1907 г.
През същата година бил издаден първият и единствен досега пълен каталог на колекциите, в който са изброени няколко хиляди експоната.
До Първата световна война музеят се е обогатявал с колекции предимно от чужбина, подарени или купени от видни чуждестранни колекционери и пътешественици: граф Амеде Алеон, Емил Холуб, Стюарт Бейкър, Йозеф Хаберхауер, Юлиус Милде и др.
През следващите десетилетия са приобщени почти всички частни колекции на животни и растения и колекциите на първите наши геолози, като напр. на Никола Неделков, Петър Чорбаджиев и Димитър Йоакимов; на Иван Нейчев, Иван Урумов и Анани Явашев; на проф. Георги Златарски и Рафаил Попов.
Особено интензивно се развива музеят под ръководството на д-р Иван Буреш, който бил директор в продължение на 45 години - от 1914 до 1959 г. До 1948 г. се наричал Царски музей и представлявал основата на Царските природонаучни институти, създадени през 1918 г.
Организирани са били експедиции за обогатяване на колекциите до всички български планини и до съседните балкански страни. Музеят се превърнал в основното звено за научни изследвания по природните науки в България. Започнал да издава списание с висок международен авторитет.
Сегашната четириетажна сграда, която приютява колекциите от 1936 г., е единствената в София, строена специално за музей. Тя била разрушена при бомбардировките, но колекциите са запазени, защото били своевременно евакуирани.
След войната сградата била възстановена в предишния вид и новата експозиция отворила отново врати за посетители през 1948 г. Тогава музеят бил преименуван на Природонаучен музей.
При реорганизацията на Българската академия на науките през 1947 г. той е първата институция, която става нейно поделение. През същата година на основата на музейните колекции се създават три нови академични института - Зоологически, Ботанически и Геологически. В сградата остават само зоологическите колекции.
По-късно започва период на регрес, когато музеят е затворен за посетители, а експозицията от 22 зали е намалена на 9. Едва през 1974 г. Министерският съвет взема решение за възстановяване на музея като самостоятелно научно звено към Президиума на БАН и му дава национален статут.
Експозицията се разширява до 16 зали, като наново са подредени минерали, скали, вкаменелости и растения, а залите с животни са аранжирани по съвременен начин. Отново се създава библиотека на музея и ново музейно списание. През 1990 г. е основан Палеонтологичен музей като филиал на НПМ в Асеновград.
Мисията на Националния природонаучен музей е насочена в няколко направления: фундаментални и приложни изследвания, управление и съхраняване на колекциите, разпространение на природонаучните знания чрез експозицията и популярната литература, обучение на докторанти и млади специалисти, експертна дейност.
НПМ е единствената национална институция, пряко ангажирана със съхраняването на научни колекции от живата и неживата природа. Основни приоритети са изучаването на биологичното разнообразие, опазването на природната среда и еволюцията на организмите.
Главната задача на НПМ е всестранното проучване на фауната, флората, фосилите, минералите и скалите на България и други страни. Развиваните научни направления са таксономия, фаунистика, зоогеография и екология на паякообразни, стоножки, насекоми и всички класове гръбначни животни; таксономия на фосилни бозайници, птици и брахиоподи; флористика; минералогия.
НПМ е национален център по биоспелеология, по археозоология и палеонтология на гръбначните животни, по проучване на прилепите. Силно развити са и изследванията на насекомите.
Годишно музеят се посещава от около 50 хил. (в някои години до 115 хил.) души. Неговите зали служат за практически занятия на студенти и ученици.
Днес годишнината беше отбелязана с откриване на барелефи на създателите на музея Цар Фердинанд и акад. Иван Буреш с плоча на дарителите и откриване на новата зала "Риби" от министър-председателя Бойко Борисов.
Последвайте ни
