Брус Дикинсън обаче сериозно проучва какво причинява смъртта на хора, които се възпламеняват без очевидна причина - т.нар. "спонтанно човешко самозапалване".
Старият рокер не вярва в свръхестествени теории, а търси научни факти, за да обясни необяснимото, във филм, чиято премиера е на 2 октомври по телевизия Viasat Explorer.
Брус се среща с хора, присъствали край "избухналите" в пламъци жертви, и с помощта на серия сложни и понякога рисковани научни експерименти изпробва феномена на практика.
При класическия случай на спонтанно самозапалване имаме напълно обгорено тяло без никакви следи от източник на гориво, което да обясни огъня, и без щети по околните предмети, въпреки че горящият е бил в близост или контакт с тях.
За да разбули мистерията, Брус се опитва да отговори на три въпроса:
Запалване: Възможно ли е хората да избухват в пламъци произволно и спонтанно без очевидна причина?
Гориво: Защо след като веднъж пламне, огънят гори достатъчно дълго и е достатъчно силен, за да превърне в пепел човешко тяло?
Ограничено разрушение: Защо крайниците на жертвите остават незасегнати, както и мястото, където е изгоряла?
Възможно ли е носенето на определени дрехи и яденето на определени храни да изложи човек на риск от спонтанно самозапалване?...
За да открие източника на феномена, рокерът изследва мощта на светкавиците и на статичния разряд. Като провежда няколко експеримента с електричество, Брус тества колко волта генерира носенето на дрехи от определени тъкани.
Той навлича найлонов костюм, слага памучна лента на главата, обува високи гумени ботуши и си напъхва ръцете в ръкавици от ПВЦ, като така успява да постигне скромния на пръв поглед заряд от 7000 волта.
Това не е достатъчно електричество, за да нанесе вреда, но последвалите експерименти доказват, че стига, за да породи пламък, който може да се окаже в контакт с нещо лесно запалимо - като спрей за коса, например.
Човешкото тяло се състои от поне 60% вода и е трудно да бъде запалено, а още по-трудно е да гори продължително време.
Тъй като край телата на жертвите така и не са откривани вещества или материали, които биха разгорили пламъците, възниква въпросът възможно ли е "горивото" да идва от самото тяло?
Брус провежда и поредица от експерименти с експлозиви, които доказват, че газовете, произведени в човешкото тяло по време на храносмилането, са изключително лесно запалими.
Един конкретен вид газ - с голямо фосфорно съдържание, който се образува при консумирането на голямо количество яйца, чипс или боб, може да се възпламени само при контакт с въздуха.
След като установява, че във и извън човешкото тяло има достатъчно количество източници на подобен "пожар", авантюристът проверява какво поддържа пламъците.
Той провежда радикален експеримент с тяло на голямо прасе, завито в пеньоар и поставено върху легло, покрито с одеяла.
Чрез него доказва, че телесните мазнини са потенциален източник на гориво чрез т.нар "ефект на фитила" и могат да продължат да горят под слоевете тъкан бавно и непрекъсващо, без околните вещи и материали да се запалят.
Всъщност, популярната и приемана за най-достоверна връзка между алкохола и спонтанното човешко самозапалване изобщо не е вярна, според учените.
Алкохолът гори при много по-ниска температура от нужната за пламването на човешката плът, затова няма значение колко и с каква концентрация алкохолни напитки консумираме, тъй като човешката температура никога не може да се вдигне толкова, че да се самозапалим по този начин.
Последвайте ни
