Д оналд Туск, когото повечето журналисти вече бяха обявили за "вечният неудачник в полската политика", наистина трябваше доста да почака, докато спечели избори.
Най-после 50-годишният историк излиза от ролята на симпатяга, който обаче винаги губи. След основаването на Гражданска платформа (ГП) през 2001 г. той все не успяваше да вкара партията във властта.
Загуби и преди две години на президентските избори срещу Лех Качински. Сега обаче си го върна на брата му близнак Ярослав и ще има пълно мнозинство в парламента, когато седне в полагащото му се премиерско кресло.
Странни бяха загубите му през годините, защото той е типичният политик, роден за медийни изяви, който има шанс да спечели масово симпатиите: висок, рус, възпитан, мил, симпатичен - точно обратното на трътлестите си и грозновати политически противници.
Години наред печелеше популярност и като вратар и капитан на футболния тим на сейма ? полския парламент. А в нощта на победата се яви пред празнуващите свои съмишленици с червено-бялото шалче на фен на националния тим.
Туск е от Гданск и е от етническата група на кашубското малцинство - западнославянска общност, живееща на границата с Германия и по брега на Балтийско море.
Кашубите днес по различни преценки са между 50 и 300 хиляди, занимавали са се традиционно с риболов, но сега са главно в туристическия бизнес.
Отлично говорещият немски Туск загуби преди две години и заради "компромата", че баща му е служил като доброволец във Вермахта.
Но всъщност родителите му са били затворени в нацистки концлагер, а той, за разлика от конфронтационната популистка политика на близнаците Качински, говори за германците преди всичко като за съседи, с които трябва да си живее приятелски.
Веднага след победата заяви, че първите му посещения в чужбина ще са в Брюксел, Москва, Вашингтон и Берлин.
Туск е сред основателите на студентската "Солидарност" и е лице на полските либерали. За привържениците си е отворен към света, поляк, който държи на националните традиции, но е против изолацията в Европа, която налагаха близнаците.
Разбира либерализма в икономиката не като политика за защита на силната държава, а като средство за стимулиране на растежа, срещу безработицата и масовата емиграция.
