К огато говорим за българската история, обичаме да споменаваме големите победи, военните триумфи и териториалните разширения.
Това, което обаче все по-често забравяме е, че българите са народ на духа.
Народ, който е приел, съхранил и разпространил славянската писменост. Народ, който не просто оцелява, а се възражда благодарение на писмената култура, която има. И за да отбележи този факт, всяка година, на 24 май по нов стил, и на на 11 май по стар, всички ние отбелязваме празника на светите братя Кирил и Методий.
Това обаче нямаше да е възможно без делото на един български просветител, който по време на Възраждането неуморно и всеотдайно се бори за образованието и самосъзнанието ни.
Неговото име е Найден Геров.
Той е роден на 23.02. 1823 година в Копривщица. Умира на 09.10.1900 година в Пловдив.
Животът му е посветен на просветата и макар да има различни виждания от това на революционерите ни и често да не е съгласен с тях - неговата битка се води на друг фронт, който е важна част от самоосъзнаването ни като народ.
Найден Геров е осмото от общо тринадесетте деца на килийния учител Геро Добрович-Мушек. Любопитна подробност е, че той е прототипа на Хаджи Генчо от "Българи от старо време".
Найден Геров първоначално учи при баща си в килийното училище, разположено в дома на семейството. Скоро обаче, момчето е изпратено в гръцко училище в Пловдив.
Две години по-късно, когато е 13-годишен, Найден се връща в родната Копривщица, където по това време учител е Неофит Рилски. Именно той забелязва, че момчето е изключително будно и според него - трябва да получи образование на друго място.
Лично Неофит Рилски се свързва с Христо Стайкович - родолюбив българин от Копривщица, който живее в Одеса. Така за Найден Геров е издействана издръжка и той успява да завърши престижния Ришельовски лицей.
Геров се завръща в България със солидно образование през 1846 година, като той вече е попил от атмосферата в престижния лицей, но и престоя в чужбина. Именно там той среща други български интелектуалци и родолюбци, хора на речта като Васил Априлов, Добри Чинтулов, Иван Богров, които оставят несъмнена следа в младия Геров.
Обратно в родната Копривщица, той вижда широкоразпространеното схващане по онова време, че само образованието на гръцки език е достойно да се нарече просвета.
Геров изобщо не губи време, а се захваща с това, в което е най-добър, това, с което е израснал в дома на баща си - преподаването.
Отваря първото класно училище и създава първата в България учебна програма. Не след дълго методът му придобива популярност и в Копривщица се изпращат ученици от Плевен, Пловдив, Чирпан, Калофер...
Славата на учителя Найден Геров му печели покана да бъде директор на гимназия в Пловдив, в която да се преподава на български език. Това е инициатива на български интелектуалци, които искат да ограничат гръцкото влияние в града.
Датата, която Найден Геров ще запише в историята ни със златни букви е 11.05.1851 година.
По негова инициатива, на тази дата в Епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив се организира празник на светите братя Кирил и Методий. Така българите заявяват - и отстояват своята принадлежност и идентичност, които са поставени под изключителен натиск.
Няколко години по-късно, 11 май вече се отбелязва като празник на писмеността и културата в още български градове: Шумен, Лом, става дори и традиция за българите в Цариград.
Именно от тази инициатива на Найден Геров днес всички българи празнуваме заедно 24 май.
Един от най-значимите трудове на Найден Геров обаче е епохален речник, който той изгражда, събира, пише и редактира в продължение на 50 години.
Името на този епохален труд е "Речник на българский язик с тълкуване речити на български и руски. Събрал, нарядил и на свят изважда Найден Геров."
Той събира над 70 000 думи, 5 000 части от народни песни, 16 000 пословици и поговорки и над 2000 български имена.
На 9 октомври, 1900 година, камбаните в Пловдив огласят града, за да отворят небето за Найден Геров, който си отива от този свят.
Неговата посветеност на българското образование и каузата на свободата ни продължават да живеят в един ден, в който всички ние излизаме и празнуваме писмеността и културата, на която сме носители.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
