Mорето само живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега.
Едно момиче, ах, едно момиче
морето не изхвърли на брега.
"Морето само живите обича"
На днешната дата преди 17 години си отива един от най-нежните лирици на българската поезия - Христо Фотев.
Красивите стихове не могат да бъдат родени от обикновен човек. И Фотев е именно такъв, винаги готов да разчупи нормите на живота.
Любовта към жените и морето са основните му музи.
И благодарение на тях Фотев оставя изящните си следи в литературата ни.
Христо Фотев е роден на 25 март, 1934 година в Истанбул.
През 1940 година семейството му се мести в Бургас.
След като завършва училище в Сливен, Фотев кандидатства в Художествената академия, но не е приет.
Така започва работа на кораб, а няколко години по-късно работи като художник, но първата му стихосбирка, "Баладично пътуване" ще промени всичко.
След издаването й става ясно, че е изгряла ярка литературна звезда. Той веднага е приет в Съюза на българските писатели, а по-късно става и драматург в театъра на Бургас.
Фотев пише с неповторим почерк за морето и любовта, а днес ние можем да си припомним стиховете му.
И всичко беше ново, по-огромно.
Аз дълго гледах тъмната вода
и можех вече ясно да си спомня
какво съм бил, преди да се родя.
"Малка балада за голямата река"
Очите му отново обещаваха
завръщане, по-хубаво от първото -
ний, влюбените, вярваме на лятото.
Ний, влюбените, винаги потъваме
в очите му дълбоки -
в най-дълбокото...
"Наистина ли си отива лятото"
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.
"Колко си хубава"
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
