И сторията на Таня започва с едно голямо разочарование, което обаче ще я мотивира да бъде най-добрата в това, което прави.
За пътя от една несбъдната мечта, до желаната кариера и важни проучвания на българската природа - за "Вдъхновените" и Vesti.bg разказва Таня Славова.
„След първоначалното разочарование, когато не бях приета в желаната специалност – „Архитектура“ в УАСГ, последва мобилизация и си казах, че независимо от това, ще стана много добра в това, което записвам. И тогава, помня го ясно, как на глас се пошегувах за бъдещо академично развитие.“, споделя Таня, която в момента е преподавател по Минно-геоложки университет „Свети Иван Рилски“.
Внимавай какво си пожелаваш. Именно това ще се окаже в основата на кариерното развитие на Таня, която в началото не е сигурна дали е избрала правилния път за бъдещето си.
Но този път ще я отведе на едно невероятно място и ще й помогне да напише дисертация, която може да промени начина, по който изследваме пещерите.
Но докато това стане факт, в началото е колебанието. Дали науката изобщо може да й даде перспектива за бъдещето?
„Имах колебания дали това е пътят, по който искам да продължа. Преломният момент беше в трети курс, когато имах поредица от случки, които бяха катализатор на това да поема своя курс към „Висшата геодезия“ и науката изобщо. Ключов момент смятам, че изигра едно особено драматично изпитване.“
Лекторът, провел онзи „страховит“ изпит в последствие става ментор на Таня и така тя се отправя на едно невероятно приключение в българските пещери и по-специално – на Боснешкия карстов район, изваял една от най-дългите български пещери – Духлата.
Защо обаче изследванията на пещерите ще се окажат толкова важни?
Таня дава отговора: „Има няколко основни аспекта, непосредствено свързани с живота на хората. Пещерите са естествени резервоари на прясна вода. Но могат и да се превърнат в „черна дупка“ за такава“, пояснява тя и разказва за случаи, когато пещери, от които е трябвало да се захранват изкуствени язовири са довели до загуба на естествения им резерв, именно заради недобро познаване на скритите под повърхността естествени канали.
Именно тук методът за по-прецизно изследване на подземната повърхност, разработван от Таня може да даде по-добри резултати в бъдеще, така че подобен тип загуби да бъдат сведени до минимум.
Тя прекарва близо цял месец в природата, за да направи точните измервания, които са й необходими.
Без удобствата на града, далече от цивилизацията, Таня прави своите проучвания, понякога дори в компанията на горските обитатели.
За да достигне терена за изследване, Таня се отправя до село Боснек, а след това я очаква офроуд приключение и изкачване. Благодарение на хората, които я подкрепят, тя успява да се справи.
Но момичето не крие, че работата сред природата има своята хубава страна: „Има голяма доза романтика в това работното ти място да е отдалечено кътче в планината – фактор, който е и в основата на затрудненията, и на приятните емоции. Всеки ден се молехме джипът да запали, за да успеем да се качим до обекта. Случваше се да ни се изпречват горски обитатели, а почти всеки ден работата ни беше съпроводена от еленски вой.“
Проучванията си Таня провежда в два основни етапа. В първия заснема пещерата „Живата вода“ със специален инструмент, който позволява в последствие да се произведе триизмерен модел на пещерата.
„Вторият етап – на повърхността, продължи доста по-дълго“, разяснява Таня и допълва: „Първо беше необходимо да трасирам мрежа от точки над пещерата, в които да извърша последващите измервания – тези с гравиметър, георадар и магнитометър. Необходимо беше извършването и на нивелация, с която да определя котите на точките, поради специфичните изисквания в обработката на гравиметричните измервания. Работата на терен продължи близо месец“. Допълнително затруднение е било и дъждовното лято, което силно ограничава работния ден на Таня.
Резултатът обаче е не само по-прецизен метод за изследване на пещерите, но и проучване, което може да бъде в полза на повече от една наука.
„Откриването на нови пещери е много ценно и за опознаване на миналото. В тях често са запазени артефакти от значение за археологията и палеонтологията – помагат да се сглоби пъзела на човешката история и тази на Земята изобщо. А това може да е ключ и към бъдещето.
Специфичната среда носи ценна информация за науки като биологията и минерологията. Пещери се използват и като среда за тренировка на космонавти.
Разбира се, пещерите сами по себе си са ценни като природно богатство. Като такова следва да се полага грижа за тяхното опазване, най-вече от проявите на вандализъм.“, споделя още Таня.
Днес, освен че мечтае да изследва още пещери, тя е посветена на студентите си и смята, че да се поставиш в техните обувки е най-добрият начин да ги вдъхновиш и да им бъдеш полезен.
„В общуването с тях има много предизвикателства – както в това да провокираш интереса им, така и да отговориш на въпросите им. Старая се да се поставям на тяхно място, да ги изслушвам и също да бъда откровена с тях.“
Желанието на Таня е да продължава да преподава и да изследва пещерите, защото и в двете тя открива това, което може би е от най-голямо значение: а именно, ключа за бъдещето.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
