Т я е Евелина Димитрова, на 17 години, от с. Галиче, Врачанско. Евелина е една от победителките в конкурса за есе, спечелила с идеи за ранно детско развитие, ромската интеграция и равноправието на жените. Така тя бе избрана за посланичка на Швейцария в рамките на инициативата „Посланик за един ден“, подета от Британското посолство за насърчаване на български момичета да са активни за промените в страната си.
Амбицията й
Искам да покажа, че не сме както ни наричат най-северозападналия район. Имаме много ресурси и това са младите. Те обаче напускат, отиват в големите градове и в чужбина. Искам да ги върна. Макар и само на 17 и без реална власт, Евелина се опитва да промени нещата. И то там, където живее – на село. Вече е сред създателите на сдружението „Роден двор“, наречено по стих на Цоньо Неделкин, автор от родното й село. Със свои съмишленици са се насочили към образованието. Започнали с прожекции на български филми - най-бързият начин да стигнат до хората и да ги съберат. Засега действат на селския хоризонт на Галиче, но Евелина мечтае да се разраснат към целия регион на Северозападна България и дори в цялата страна. Мечтае животът в селата да процъфти: „Всички сме в един голям общ двор“. Иска да започне от Галиче и да покаже, че там промяната е възможна.
Какво трябва за промяната
Трябва да имаш желание. Намира това за проблем, защото често вижда свои връстници, които нямат желание за общото: „А трябва промяна – нужни са осъзнати хора с друг манталитет, а не Бай Ганьо. Промените зависят от нас, защото проблемите са в нас“. Ралица Петрова от Враца, студентка в София - активна в обществени дейности, увлякла е и самата Евелина. „Тя е страхотна и много ме вдъхновява“, казва Евелина, която самата също мечтае да бъде вдъхновителка. И вече се случва! Братовчедка и нейни приятели казват, че тя ги е подтикнала към доброволчество.
Какво я натъжава
Хората обичат да разделят и лесно съдят другите: „А ние всички сме хора. Аз например не съм етноса, възрастта, пола си. Аз съм себе си“. Случвало й се да има неприятни преживявания с хора заради това, че е момиче от ромски произход. „Гадно е“, казва Евелина, макар и с усмивка. Тежи й, че това се случва не само с нея, а и с други – например инвалиди. Затова е и толкова активна в опитите си да промени нещата. И се надява и работи за това посланието й „Ние всички сме хора и слънцето свети еднакво за всички ни“ да достигне до много хора.
Ромската интеграция
Заедно с посланичката на Швейцария Мюриел Берсе Коен тя беше в ромския квартал Кошарник в Монтана, където швейцарското правителство подкрепя ромската интеграция. Животът на ромите никак не е лесен. „Мисля, че за да сме в това положение, на някого е удобно и угодно това да е така – не само на политиците, но и на хората. И ако искаме нещо да се промени, трябва всички да действаме. Политиката трябва да е равна за всички. Не да има въпрос, който да е решение само за ромите. Трябва да е равно за всички. Нали всички искаме едно и също: да сме щастливи и да имаме добър живот?“.
Мечтата
Не е решила твърдо, но мечтата й е да следва международни отношения, политология или психология. Иска да е „нещо широкообхватно, да й даде възможност да се разгърне, да е във всичко и навсякъде на линия“. Харесва й да бъде посланик, след като е видяла тази работа с швейцарската посланичка Мюриел Берсе Коен, макар и само за един ден. Но преди посланик се е виждала… селски кмет. Разбира се, кмет на село Галиче. Мислела, че за тази работа трябва да учи в Оксфорд. Вече знае, че това не е нужно, но мечтата за оксфордски колеж не е я напуснала. Променила е и плана: не й се занимава с политика, а в гражданския сектор. Затова и влага толкова амбиции в сдружението „Роден двор“.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
