Н икоя нормална голяма международна компания не би си плюла на лицето с такава сделка - освен ако не иска на всяка цена да се отърве и да избяга, никоя нормална банкова институция не би финансирала такава сделка - не и без много сериозни гаранции от трето лице и никоя нормална държава не би проспала такава сделка, коментира Ясен Бояджиев в „Дойче веле” (Deutsche Welle).
Гинка Върбакова: Премиерът иска контрол върху компанията
Валери Симеонов: Сделката с ЧЕЗ е нагласена, но законна
Взаимни обвинения за ЧЕЗ, службите работят по продажбата от 2010 г.
На кого всъщност ЧЕЗ продава българския си бизнес е важен въпрос, чийто точен отговор едва ли някога ще научим. Но не по-малко важен е въпросът защо изобщо ЧЕЗ продава. Тук отговорът е съвсем ясен.
За илюстрация да започнем със случай отпреди два месеца. Ден преди началото на Коледните празници електроразпределителните дружества получиха от държавата „честитки“ във вид на глоби на обща стойност 12 милиона лева заради „нарушения“ отпреди 4-5 години. Най-високо са оценени две от тези „нарушения“.
Законът задължава ЕРП-тата да сменят за своя сметка всички стари електромери в държавата с нови, както и да го правят в присъствието на двама свидетели. Последното изискване е абсурдно, понеже по същия закон електромерите са собственост на самите ЕРП-та. А и понеже има много по-прости начини да се документират показанията на стария електромер.
Независимо от това през последните години стотици хиляди, дори милиони електромери бяха успешно сменени. С две изключения, при които съответните индивидуални клиенти са се оплакали, че преди близо четири години електромерите им са били сменени без тяхно знание. Доказано е, че това не отговаря на истината - и двамата са били надлежно уведомени в съответния срок. Но въпреки това не са се явили и затова е имало само един свидетел. Четири години по-късно общата санкция, наложена на съответното ЕРП, е 6 милиона лева - по 3 милиона на липсващ втори подпис.
Според Ясен Бояджиев става обаче въпрос за много повече от тези 6 милиона лева.
Най-големият от тримата инвеститори, дошли през 2004 година - германската Е.ОН, едва издържа до 2011-а. Вторият се измъква сега. А третият? Попитан за плановете си, той заяви, че е „предпазлив относно бъдещото си развитие в България”.
„Енергийната сфера в България има много нестабилни моменти и е чувствителна политически тема”, каза тези дни бивш шеф на ЧЕЗ в страната. Обяснението му е крайно дипломатично.
Защото истината е, че години наред тази сфера представлява отровна смес от огромни дози политика, популизъм и далавера. Много правителства и парламентарни мнозинства отлагаха неизбежните пазарни реформи, като същевременно използваха енергийните цени, за да си купуват избори и политическо спокойствие. Командвани от тях „независими“ регулатори изкуствено натискаха цените на тока надолу и така лека-полека доведоха целия сектор до ръба на финансовата пропаст. Сред плащащите цената обикновено бяха и ЕРП-тата. Напоследък нещата се попромениха и стабилизираха, но явно не дотолкова, че да притъпят инстинкта им за самосъхранение.
Около ЕРП-тата винаги са витаели две съзнателно раздухвани заблуди, които могат да се чуят и в момента. Едната е, че те „качват“ цената на тока. Истината обаче е, че не само нямат нищо общо, но и са сред дежурните потърпевши от решенията на регулатора, който в дълги периоди от време определяше цени под пазарната себестойност. Имаше време например, когато цената, на която ЕРП-тата купуваха енергия от държавната НЕК, беше по-висока от цената, на която продаваха тази енергия на битовите потребители.
От друга страна определяните от регулатора такси за предлаганата от тях услуга - относително малка част от крайната цена на тока, системно не отразяват реалните разходи за лицензионната им дейност.
Втората заблуда е, че ЕРП-тата не правят инвестиции. Истината е, че са направили каквото са могли. И то хич не е малко - достатъчно е да се сравнят данните за загубите при преноса на енергия, които са намалели повече от два пъти в сравнение с времената на държавното енергоснабдяване. А не са направили повече, понеже не са им разрешили - регулаторът системно потиска инвестициите в мрежата, защото те влизат в цената на тока. Затова и докато в света се извършва технологична революция, българската енергосистема още си стои в предмодерните времена.
Години наред ЕРП-тата бяха подложени на разнообразни форми на тормоз като най-удобен дежурен виновник за всички несгоди в системата, като отдушник за всякакви социални недоволства и като средство за отвличане на вниманието от истинските далавери в енергетиката, смята Ясен Бояджиев.
Всички тези хитрини едва ли ще останат безнаказани. И трите ЕРП-та заведоха пред международен арбитражен съд искове за стотици милиони евро, които най-вероятно скоро ще трябва да се плащат. Но, разбира се, не от хората, създали и възползвали се от българския „Параграф 22”, а от българските данъкоплатци.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
