У краинската милиция е арестувала 50 активисти заради ролята им в сблъсъците с полицията в последните дни в Киев, съобщи вътрешното министерство.
Те били "най-активните" участници в безредиците.
Министерството уточни, че 26 от задържаните вече са в предварителния арест, а на 22 са повдигнати обвинения.
Арестите са направени в рамките на заведено наказателно дело зарази масовите безредици, при които по данни на министерството са пострадали 163 полицаи, 80 от които са били приети в болница. Активистите обаче твърдят, че стотици техни поддръжници са били ранени в резултат на силовата реакция на органите на реда.
Според неправителствената организация за защита на средствата за масово осведомяване – Институт за масмедиите, от неделя насам в Киев при сблъсъците между силите за сигурност и протестиращите са били
ранени най-малко 35 журналисти,
предаде АФП. Пострадалите са предимно украински журналисти, въпреки че организацията съобщи и за ранен репортер на руския телевизионен канал REN TV, пострадал при инцидент с граната и откаран в болница със съмнение за счупен крак.
Основният страх на журналистите, отразяващи събитието, са били гумените куршуми, изстреляни от полицията в най-тежките ситуации по време на сблъсъците. В резултат са отчетени няколко случая на хора с наранявания по очите.
По време на сблъсъците полицията арестува двама кореспонденти от украинската секция на радио "Свободна Европа" – радио "Свобода". Журналистът Дмитро Баркар и операторът Игор Ишканов твърдят, че са били бити от полицията, когато са ги арестували. "Брутално ме повалиха на земята и изтръгнаха каската ми. Няколко пъти ме удариха по главата с палки, извиха ми ръцете и ме завлякоха до полицейската кола", разказа Баркар във видеоклип, публикуван в сайта на радиото.
Свободата на медиите в Украйна дълго време беше разглеждана като една от основните придобивки от Оранжевата революция през 2004 г. Откакто през 2010 г. президент на Украйна е Виктор Янукович, страната загуби позиции в класацията за свобода на медиите, а журналистите многократно се оплакват от тормоз, причинен от полицията, припомня агенцията.
По оценки на градските власти сблъсъците по време на демонстрацията в неделя на централния площад "Независимост" са нанесли щети за 1,75 млн. долара, предаде РИА "Новости".
Около 2000 души с 200 автомобила блокират части на Вътрешни войски в Лвов, за да не ги пуснат да се насочат към столицата Киев
предаде ИТАР-ТАСС. "Сред тях има радикално настроени младежи. Поради това военните не могат да осигурят обществения ред в града", се казва в съобщение на украинските вътрешни войски. Две коли на Вътрешни войски са повредени от неизвестни лица. Отделно в Ивано-Франковск втори ден протестиращи блокират военни части от Вътрешни войски, за да попречат на отиването им в Киев.
Междувременно
лидерът на партия УДАР Виталий Кличко реши да се оттегли от преговорите с властите
за намиране на изход от политическата криза в страната, заяви на брифинг с журналисти секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана и председател на работна група за излизане от кризата Андрий Клюев, цитиран от ИТАР-ТАСС.
Кличко съобщи, че е посетил администрацията на президента Виктор Янукович, за да се срещне с държавния глава и да му каже, че насилието в центъра на столицата трябва незабавно да се прекрати и да се предприемат реални стъпки за уреждане на политическа криза. Според опозиционният политик там при него дошли Клюев, украинският министър на правосъдието Елена Лукаш и съветникът на президента Андрий Портнов, които казали, че президентът е на съвещание и когато се освободи, ще се обади на Кличко. Водачът на УДАР си тръгнал.
Клюев потвърди, че между страните днес конструктивен разговор не се е състоял. На журналистически въпрос дали украинското президентство обмисля да въведе извънредно положение, Клюев отговори отрицателно, посочва Ройтерс.
Еврокомисарят по разширяването и европейската политика на добросъседство Щефан Фюле планира да посети Киев на 24 и 25 януари, съобщи неговият прессекретар Петер Стано, цитиран от ИТАР-ТАСС. Според Стано Фюле възнамерява да се срещне с представители на властите, опозицията и гражданското общество, за да обсъдят положението в страната.
ЕС не трябва да извръща поглед от Украйна,
предупреждава в. "Монд" в редакционен коментар. В Украйна политическата криза е голяма и има опасност обстановката да стане още по-драматична. ЕС не може да остане безучастна. Блокът вече изрази силното си безпокойство, но трябва да стигне по-далеч и да упражни пряк натиск върху Янукович, защото той е отговорен за настоящата криза, като прие серия от закони, "убиващи свободата", пише вестникът.
Изданието припомня, че законите, предизвикали протестите в Киев в неделя, белязани от размирици и насилие, бяха приети набързо на 16 януари. Те забраняват протести на обществени места и съдържат разпоредби относно медиите и интернет. Законите предвиждат глоба от 5 до 10 години затвор за нарушителите и накратко казано, нанасят удар по свободата на словото с приближаването на президентските избори през 2015 г., посочва в. "Монд".
От 1991 г. Украйна не е преживявала подобно накърняване на политическите свободи. Но което е по-сериозно, законите потвърждават авторитарния завой на режима на Янукович, защото са правени
по шаблон на законите, които Владимир Путин накара руския парламент да приеме.
Това е наистина връщане назад, смятат много украинци, независимо от политическите си пристрастия.
За да спаси Украйна от финансовия колапс, Янукович предпочете Москва пред Брюксел. През ноември той отказа да подпише споразумение за асоцииране с ЕС. Под натиска на Кремъл прие в средата на декември финансова помощ от 15 милиарда долара от Русия. Но сега случващото се в Украйна показва, че споразумението с Русия си има и политическа цена. Явно в замяна на помощта Янукович се е ангажирал да разгроми "Майдана" – голямото протестно движение, зародило се в Киев, което иска да сближи Украйна с Европа.
Като че ли в параноята си за западен заговор Путин, който повече от когато и да е било е решен да създаде ново социалистическо пространство, се страхува от нова оранжева революция в Украйна. САЩ са готови да приемат целеви санкции срещу членове на "клана Янукович". Европа засега проявява голяма "стеснителност", но трябва да направи същото - да размаха заплахата от санкции, за да подкрепи исканията на украинската опозиция, посочва вестникът.
