ЕС, Г-7 и САЩ заплашиха Русия със санкции във връзка с украинската криза, но размерът им все още не е ясен. В тази връзка руският в. „Комерсант“ пише, че конкретните мерки ще зависят от развоя на събитията в Крим и Украйна и предлага четири възможни развития.
Първият и най-малко вероятен вариант
е предстоящият в неделя кримски референдум за присъединяване към Русия да бъде отложен, а Русия да приеме условията на САЩ и ЕС. Тогава наложените вече санкции срещу Москва ще бъдат вдигнати, смятат повечето западни дипломати, цитирани от „Комерсант“.
Според
втория вариант, наричан на Запад условно „абхазки“,
Крим ще гласува за присъединяване към Русия, а Москва само ще признае независимостта му. Това ще е доста силен дразнител в отношенията между Запада и Русия, но санкциите на САЩ и ЕС ще са ограничени. Замразените насоки в сътрудничеството няма да бъдат възстановени, западните лидери няма да пристигнат за среща на Г-8 в Сочи, ще има също визови и финансови санкции срещу руски официални лица.
Най-вероятно е обаче
Крим да влезе в състава на Русия, констатират западните събеседници на всекидневника. „Щом едно животно изглежда като патка, ходи като патка и кряка като патка, трябва да е патка“, образно обяснява един от тях. Тогава визовите санкции и замразяването на активи ще обхванат според „Комерсант“ далеч повече руски представители: някои депутати от Думата и Съвета на федерацията, високопоставени членове на президентската администрация, топмениджъри в държавни корпорации и близки до Кремъл едри бизнесмени. Военното сътрудничество ще бъде спряно изцяло, може да се свият оръжейните доставки, Русия да бъде изключена от Г-8, а САЩ и ЕС да бойкотират редица международни прояви в Русия.
Неколцина западни дипломати споменават и
четвърта възможност:
в Русия да влезе не само Крим, но и други части от Украйна. В такъв случай Вашингтон може да наложи на Москва твърде сурови санкции по модела на тези срещу Иран или Мианма, за да я изолира максимално. Брюксел обаче не би могъл да го стори веднага заради високата зависимост на ЕС от руската икономика.
По данни на „Ведомости“ в случай на сурови западни икономически санкции
руското правителство ще брани стопанството и бизнеса с оперативни и дългосрочни мерки.
Оперативните ще включват финансова подкрепа за бизнеса и банките. Според бившия финансов министър Алексей Кудрин западните банки вече закриват кредитни линии за руския корпоративен сектор. Ако ескалира конфликтът, може да последват ограничения за операциите на руски банки в чужда валута на световния пазар, предупреждава той. „Безизходни ситуации обаче няма. Ще се обединим всички – цялото население. Нищо страшно няма да се случи, ще станем по-силни. Това е шанс да решим структурните си проблеми, да подобрим институциите, коренно да подобрим инвестиционния климат“, добавя руският финансист.
Според изданието
Москва смята да отвърне на евентуалните западни санкции,
като засили търговските връзки с Китай и Югоизточна Азия. Икономическото преориентиране към Изтока е реалистично в дългосрочен план, но в близките години едва ли ще компенсира търговията със Запада, а енергийните доставки не може да се пренасочат бързо, твърди обаче икономистът Александър Морозов от финансовия холдинг HSBC.
Според „Известия“, ако Сенатът на САЩ приеме закон за санкции срещу руски компании и официални лица, Държавната дума ще поиска в отговор руското външно министерство да забрани влизане в Русия на сенаторите, гласували за проекта.
По данни на социологическия център „Левада“ 21 на сто от жителите на Русия биха подкрепили изпращането на войски в Крим. 83% обаче са разтревожени от възможността за въоръжен конфликт с Украйна.
Според Ройтерс Европейския съюз обсъжда между 120 и 130 имена на високопоставени руснаци, на които да бъде издадена визова забранакато част от санкциите срещу Русия, съгласувани между ЕС и САЩ.
Германският в. „Билд“ твърди, че сред тях са и
на най-малко 13 високопоставени руски политици и бизнесмени.
В списъка има поне 8 души от най-близкото обкръжение на Путин, твърди изданието, позовавайки се на дипломати от Вашингтон и Брюксел. Става дума за министъра на отбраната Сергей Шойгу, началника на тайните служби Александър Бортников, началника на генералния щаб Сергей Иванов, вицепремиера Дмитрий Рогозин, както и председателя на националния Съвет за сигурност Николай Патрушев. В списъка са и съветниците на Путин – Сергей Глазев, Владислав Сурков и Алексей Пушков. Визовата забрана вероятно ще засегне и ръководителя на енергийния концерн „Газпром“ Алексей Милер, на петролния концерн „Роснефт“ Игор Сечин, както и изпълнителния директор на медийния холдинг „Русия днес“ Дмитрий Кисельов. В списъка за санкции може да влязат още и командващият руския Черноморски флот – Александър Витко, и крайнодесният популист Владимир Жириновски.
Списъкът на лицата с визови забрани ще бъде одобрен от външните министри на Европейския съюз на срещата им в понеделник.
В коментар на публикацията на „Билд“ говорител на Сечин каза, че всяко решение на Европейския съюз за налагане на визова забрана за изпълнителния директор на петролната компания „Роснефт“ би било „глупаво" и „би навредило на западните партньори на компанията повече, отколкото на самата компания“.
