Н аближава ли краят на пандемията от COVID-19? Близо две години след нейното избухване, много държави в момента са в плен на доминиращия вариант Омикрон.
Въпреки това все повече експерти смятат, че коронавирусът съвсем скоро може да се превърне в ендемична инфекция, която, подобно на сезонния грип, да засяга редовно определени райони или части от населението.
The era of coronavirus restrictions is fading away, but that doesn’t mean Covid-19 is gone. Governments are racing to scrap the last remaining pandemic measures. https://t.co/xXbZreo5pc
— Bloomberg (@business) February 12, 2022
Регионалният директор на Световната здравна организация за Европа Ханс Клуге наскоро отбеляза, че на Стария континент „пандемията върви към своя край“.
Един от въпросите, който вълнува много хора, е как ще се промени обществото ни, когато това се случи. Редица експерти смятат, че почти няма да има сектор, който да остане незасегнат. Историята обаче показва нещо друго.
Пандемията от Испански грип например, която отнела живота на около 50 млн. души, довела до някои промени в градското планиране, както и до подобряване на общественото здравеопазване. Въпреки това, психологическите и социалните последици далеч не били толкова тежки, колкото се предполагало първоначално (според повечето учени, основната причина е, че пандемията избухнала по време на Първата световна война и до известна степен останала в сянката на ужасите, преживени от милиони хора по време на глобалния конфликт).
Самият Зигмунд Фройд определил Испанския грип като „странично събитие“, въпреки че болестта отнела живота на една от дъщерите му.
"The recent Omicron surge underscored how well our COVID-19 vaccines are working" https://t.co/h5iDrjOffl
— TIME (@TIME) February 11, 2022
Какви прогнози могат да бъдат направени за края на пандемията от COVID-19? Според някои учени, ефектите ще са предимно негативни. Те се фокусират върху последици като икономическите сътресения, на които ставаме свидетели, растящото неравенство и психическите проблеми, които много хора изпитват заради стреса, предизвикан от разпространението на болестта и наложените ограничителни мерки. Други, обаче, са оптимисти. Те са на мнение, че пандемията ще ни научи да ценим повече някои неща, които преди това сме приемали за даденост.
Между солидарността и неравенството
Някои учени смятат, че предизвикателствата, пред които се изправи човечеството в условията на продължаващата пандемия, ще ни направят по-съпричастни към проблемите на околните. Според психолога от Харвардския университет Кати Маклафлин, „това е отлична възможност да започнем да се подкрепяме повече и да си помагаме взаимно“.
Сходно е и мнението на социолога от университета във Флорида Моника Арделт. „Подобни глобални събития изискват да бъдат взети единни мерки и да действаме като задружна световна общност“, отбелязва тя.
The pandemic has caused a reset in modern dating culture https://t.co/YHrh6l3Irm
— The Wall Street Journal (@WSJ) February 12, 2022
В същото време, пандемията от COVID-19 нагледно демонстрира колко сериозен проблем е нарастващото неравенство между бедни и богати. Редица експерти предупреждават, че през последните години тази пропаст се е увеличила драстично. Показателни в това отношение са няколко факта:
- Богатството на десетте най-заможни хора в света се е удвоило след избухването на пандемията;
- Най-богатите 10 процента от населението на планетата контролират около 76 процента от световното състояние. В същото време, най-бедните 50 процента от хората притежават едва 2 на сто от богатството;
- По данни на международната асоциация „Оксфам“, неравенството между богати и бедни допринася за смъртта на приблизително 21 300 души всеки ден;
Психологът Айше Юскюл от университета в Кент отбелязва, че е оптимистично настроена. Според нея, всичко това помага на повече хора да осъзнаят колко сериозна е темата за неравенството. „Вярвам, че това ще ни накара да подходим към проблема глобално, вместо да се интересуваме единствено от това какво се случва в страната, в която живеем“, смята тя.
Нуждата да общуваме
Пандемията промени живота на милиони хора. Тя ограничи възможността ни да се срещаме с нашите близки и приятели, което накара мнозина да погледнат по нов начин на самото общуване, смятат психолози. Проф. Дашър Келтнер от университета „Бъркли“ в Калифорния прави следното обобщение: „Пандемията ще ни научи колко важно е да можем да комуникираме с други хора лице в лице. Вярвам, че когато тя приключи, взаимоотношенията ни ще имат много по висока стойност“. На същото мнение е и психологът Дъглас Кенрик, според когото „по-здравите семейни връзки ще бъдат най-положителното последствие от тази пандемия“.
Нашата способност да общуваме е изиграла важна роля за развитието ни като вид. Тя ни е помогнала да се справим с редица заплахи и предизвикателства. По тази причина наложените ограничителни мерки във връзка с пандемията от COVID-19 представляват огромно изпитание за много хора. Чувството за самота, което те изпитват, е сериозен стресов фактор.
"It's crucial to be able to talk about things like how the COVID-19 virus is affecting the youth in terms of mental health and prejudice. It's also vital to offer a creative outlet for us to explain our point of view."
— UNICEF (@UNICEF) February 6, 2021
Sophia, 16, USA. @voicesofyouth
Резултатите от изследване, проведено наскоро в 21 държави, са красноречиви – колкото по-дълго време прекарват хората в социална изолация, толкова по-тежки са последиците за тяхната психика. По тази причина експертите са единодушни, че трябва да бъдат създадени повече центрове за оказване на психологическа подкрепа на хора, страдащи от подобни проблеми.
Предразсъдъци, расизъм и политика
Според редица изследователи, пандемията има още едно негативно последствие – хората започват да се „затварят“ в по-тесни групи и да стават все по-подозрителни към околните. Инчеол Чой, който е професор по психология от Националния университет в Сеул, отбелязва, че „стереотипите и предразсъдъците спрямо представителите на други социални и етнически групи вероятно ще нараснат през следващите месеци и години“.
Лиса Фелдман Барет, която също е професор по психология, добавя, че „хората все по-често започват да се делят на „наши“ и „чужди“, виждайки в почти всеки непознат потенциална заплаха“.
Подобно разделение няма как да не окаже влияние и върху политиката. Един от потенциалните резултати е нарастването на популярността на различни популистки и радикални формации. Според Пол Блум от Масачузетския технологичен институт, по-голямото недоверие към „външните групи“ се усеща както в отделните държави, така и в международен план, тъй като „страните редовно се обвиняват помежду си, че не полагат достатъчно усилия за справянето с кризата или не проявяват единство с останалите“.
Психологът Дилип Джест на свой ред добавя, че се забелязва една притеснителна тенденция – все по-често за победители и губещи се определят не само кандидатите за даден пост, но и техните поддръжници. Това означава, че „политическата поляризация, която наблюдаваме в последно време в САЩ, вероятно ще се засили в глобален мащаб“, предупреждава Джест.
Вижте още:
Превръщат ли ни ваксините срещу COVID-19 в зомбита?
Как Бил Гейтс предсказа избухването на пандемията от COVID-19
Мит vs реалност: Има ли графенов оксид във ваксините срещу COVID-19?
Как да сме сигурни, че ваксините срещу COVID-19 нямат дългосрочни странични ефекти
Как една статия за ваксините срещу COVID-19 доведе до лавина от оставки и вълна от възмущение
