З аведенията са затворени, развлекателната индустрия е парализирана, туристически потоци няма. Започналият през ноември и продължен до 10-и януари втори локдаун за тази година удря силно по най-голямата европейска икономика. Това се вижда и с просто око. Но има и нещо, което не се забелязва – предприятията работят на пълни обороти, пишат от "Дойче веле".
И докато различните отрасли от сферата на обслужването продължават да търпят загуби, промишлеността бележи ръст вече шест поредни месеца, сочат статистическите данни: 2,3 процента през септември, 3,2 на сто през октомври. Най-голям е ръстът в автомобилостроенето – 9,9 процента за октомври в сравнение със септември.
Предкризисните нива още не са достигнати, но промяна се очаква в най-скоро време, както сочи друг красноречив макроикономически индикатор: портфейлите с поръчки на предприятията.
Поръчките надхвърлят нивата от февруари
Те са се увеличили през октомври в сравнение със септември с 2,9 процента, което е около два пъти повече от очакванията на експертите. И като цяло обемът на поръчките, получени от германските предприятия, е с 0,8 на сто по-висок, отколкото е бил през февруари. С други думи – по този показател Германия вече се е върнала на предкризисното равнище, даже малко го е надминала.
Както обаче предупреждават експертите – промишлеността няма да успее да компенсира през тази година загубите от сферата на обслужването: този сектор, който е основен във всяка постиндустриална икономика, е твърде голям. Поради това брутният вътрешен продукт (БВП) на Германия, повишил се с 8,4 процента през третото тримесечие, през четвъртото отново ще е отрицателен - макар прогнозата да е за само с около процент по-нисък.
Силна индустриална база
Всички тези данни сочат, че сривът на германската икономика заради пандемията приключва, макроикономическата ситуация се стабилизира, трупат се поръчки като предпоставка за съществен ръст на БВП през 2021-а година. А локомотив на този ръст, по което Германия се различава от редица други европейски страни, ще стане именно промишлеността.
Федералната република успя, независимо от бурното развитие през последните десетилетия на най-различни отрасли от сферата на услугите (включително банковите, застрахователните, консултантските, инженерните и др.), да запази доста силна промишлена база. В Германия промишлеността осигурява 24 процента от БВП, докато във Великобритания и Франция например този дял е почти двойно по-малък (13 процента).
Другата специфична особеност на икономическата структура на Германия е, че нейната промишленост е предимно експортно ориентирана. Това я направи много уязвима в първите месеци на тази година, когато пандемията парализира деловата, и особено инвестиционната, активност по цял свят.
Китай увеличава покупките от Германия
Но още от май, именно благодарение на експортната си ориентация, германската промишленост започна бързо да попълва временно опразнените портфейли с поръчки. И в това отношение най-важна роля изигра Китай, който по-бързо от много други страни започна да възстановява своята пострадала от строгите карантинни ограничения икономика. Това автоматично увеличи търсенето на внос от Германия – основен източник на европейски стоки за Китай.
Така че в момента германската икономика – а и целият БВП на Германия – излиза от кризата до голяма степен благодарение на китайския пазар. Само през септември германските предприятия са изнесли за Китай продукция на стойност 8,5 милиарда евро – с 10,6 процента повече, отколкото през септември 2019-а година.
Но няма ли опасност германската икономика да изпадне в прекалено голяма зависимост от Китай? Икономистът Макс Ценглайн от берлинския икономически център Mercator Institute for China Studies казва за ДВ, че пандемията може да доведе до някои размествания в структурата на външната търговия на Германия, но те ще бъдат по-скоро временни.
"Би било преувеличено да се смята, че в бъдеще всичко ще зависи от Китай", казва той по този въпрос. Също и икономиките на ЕС и САЩ предстои скоро да се възстановят, убеден е експертът, а това са много по-важни пазари за пласмента на германската експортна продукция, отколкото Китай.
