Б ългария все още има работа по плана за възстановяване, преди да го представи в Брюксел, заяви пред БНР заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис. Той посочи, че въвеждането на еврото е напълно реалистично през 2024 г., но страната ни трябва да има стабилни финанси и да е изпълнила всички поети ангажименти.
Докато най-големите икономики в света ускоряват растежа си, в Европа икономиката все още буксува.
Редица големи държави са изправени пред дългова криза, а и все още държавите членки не могат да разчитат на парите по Плана за възстановяване и устойчивост. Въпреки това заместник-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по въпросите на търговията Валдис Домбровскис е оптимист, че Европа е на прав път.
За плана за възстановяване и устойчивост
„По плана за възстановяване и устойчивост трябва да кажа, че ЕК работи в тясно сътрудничество с българските власти за подготовката на националния документ. България може да получи по плана много сериозно финансиране. Говорим за 10,4 милиарда евро. От тази сума грантове са шест милиарда и 300 милиона евро. Ние обаче трябва да сме сигурни, че тези средства ще бъдат инвестирани по начин, по който ще осигурят устойчиво и дълготрайно икономическо възстановяване.
Този процес вече е в ход. Решение на българските власти е кога планът за възстановяване ще бъде предаден на Европейската комисия за одобрение. Със сигурност има още работа по документа, особено в частта за постигане на зелените цели. Социалното включване също е въпрос, по който трябва да бъде постигнат напредък. Дали планът ще бъде подобрен и предаден сега или от новото правителство е въпрос към българските власти”, заяви той.
На въпрос ще бъде ли фатално, ако не успеем да предадем плана за възстановяване до края на април в Европейската комисия Домбровскис отговори, че това е индикативен краен срок. „Той не е стриктно фиксиран и като се има предвид, че има и други страни – членки, които няма да могат да го спазят, България няма да изпусне нищо, ако не успее да предаде документа до края на април. Истина е обаче, че колкото по-бързо една държава предаде плана си, толкова по-бързо ние ще го одобрим и парите ще потекат към икономиката”, обясни той.
За въвеждането на еврото у нас
„По отношение на въвеждането на еврото, още веднъж ще подчертая, че България направи много голяма стъпка с присъединяването си към ERM II. Работихме много усърдно с българските власти, говоря най-вече с правителството и с централната банка, за да постигнем влизането на страната във валутния механизъм, който предхожда еврозоната. Разбира се, има набор от подготвителни дейности, които трябва да бъдат извършени, за да бъде страната наистина готова да въведе еврото. В момента тези дейности са в ход. В крайна сметка е важно да са спазени критериите от Маастрихт, за да бъде сигурно влизането на България в еврозоната.
Процесът по присъединяването вече е започнат. Ако критериите от Маастрихт и допълнителните ангажименти, свързани с подготовката, бъдат спазени, 2024 година е реалистична.
За възстановяването на Европа
„Когато говорим за последиците от кризата от пандемията от COVID-19, да – Европа е в дълбока рецесия. Трябва обаче да подчертая, мерките за подкрепа и решението по време на кризата фискалните правила да са по-гъвкави, ни позволиха да смекчим удара от кризата. Рецесията не е толкова дълбока, колкото бяха първоначалните ни страхове.
Всички мерки, включително фискалните и монетарните, успяха да омекотят шока с около 4,5 процентни пункта. Тази година очакваме икономическо възстановяване от 3,7 %. Около средата на следващата година очакваме европейската икономика да достигне предпандемичните си нива. Ние мислим, че е много важно не само да възстановим икономиката, но с големите фискални стимули, които осигуряваме, да постигнем зелената и дигитална трансформация”, каза той.
За ваксинацията в Европа
„Ваксинационната кампания набира сила в Европа. Тя ще се ускорява през идните седмици и месеци. С разгръщането ѝ ще може да се премахнат някои от рестриктивните мерки, които са в основата на проблема с възстановяването. По отношение на „АстраЗенека” – ваксината има разрешение за употреба от Европейската лекарствена агенция. На медицинския аспект от въпроса трябва да отговарят експертите” обясни Домбровскис.
На въпрос дали износа на ваксини на „АстраЗенека” ще бъдат ограничени, след като компанията не спазва договора си с ЕС, той отговори: „Разбира се, това е много сериозен проблем и той е причината Европа да въведе механизъм, по който да разрешава износа на ваксини. По този начин трябва да бъде сигурно, че ако компаниите имат проблем с доставките на ваксините си, това няма да засегне ангажиментите им към европейските страни. „Астра Зенека” се бави много с изпълнението на доставките в договорените срокове.
Именно заради това бяха взети решения на европейско ниво, с които да се компенсират държавите, сериозно зависещи от доставките на „АстраЗенека”. Сред тях е и България. Ние осигуряваме допълнителни дози от други ваксини – например „Пфайзер”, за да отговорим на настоящата ситуация. „АстраЗенека” не е единствената компания, която осигурява ваксини за Европа”.
