Г ръцките банки са на ръба на фалита - тегленето на депозити се засилва, а възможностите за финансиране на Гърция се изчерпват, посочва в. "Файненшъл таймс".
Публикацията изброява ограничените варианти пред силно затруднената гръцка банкова система.
Всяко евро, изтеглено от банкоматите (пред които се извиха дълги опашки - бел.ред.), се подкрепя от спешното финансиране на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Без продължаване на гръцката спасителна програма обаче, тези извънредни заеми от ЕЦБ са поставени под съмнение, обяснява изданието.
Два са начините Гърция да подкрепи банките: да обяви банкова ваканция или капиталов контрол.
В първия случай ще се спре изтичането на пари от банките, но на много висока цена за икономиката. За разлика от това, капиталовият контрол ще позволи теглене на пари от банкоматите и някои плащания, но с известни ограничения.
За въвеждането на тези ограничения обаче са необходими най-малко три дни, а банките се нуждаят от налични пари, за да посрещнат търсенето, макар и по-ограничено.
Възможно е днес да бъде свикано телеконферентно заседание на управителния съвет на ЕЦБ, за да се обсъди евентуален капиталов контрол от утре.
Най-вероятно обаче премиерът Алексис Ципрас няма да може да задържи банките отворени до референдума на 5 юли, както искаше.
Според информирани източници банките още имат пари в брой, но не достатъчно,
за да се справят с очакваното теглене, а ЕЦБ в най-добрия случай ще остави сегашното равнище на спешно финансиране.
Единният надзорен механизъм на ЕЦБ може да отнеме лиценз на банка, която не успее да отговори на търсенето, но не може да я закрие.
Това е отговорност на гръцката централна банка, но трябва да се има предвид, че Гърция още не е приела европейския закон за закриване и възстановяване на банки.
Що се отнася до вероятността от финансови сривове в чужбина, "Файненшъл таймс" отбелязва, че експозицията на банките от ЕС към гръцката финансова система е ограничена.
Гръцките банки обаче имат клонове в Албания, България, Кипър, Румъния, Сърбия, Турция и Македония.
Някои предпазни мерки вече са взети от властите в тези страни, но регулаторите се опасяват от последиците от евентуален гръцки дефолт.
"Файненшъл таймс" се опитва да даде отговор и на въпроса кой ще пострада най-много от въвеждането на капиталов контрол или от банков фалит.
Изданието припомня, че депозитите са на най-ниското равнище от 10 години. Над 100 млрд. евро са изтеглени от 2010 г. и сега са останали по-малко от 130 млрд. Оставащите вложители са потребители и малки и средни предприятия.
Банките казват, че супер богатите отдавна са си изтеглили парите. Ако бъдат наложени ограничения, най-вероятно ще бъдат засегнати най-много тези извън Гърция, предполага "Файненшъл таймс".
