П о наблюдения на хуманитарни служители 90% от пристигащите у нас от Сирия бежанци са кюрди, като почти всички искат да емигрират в Германия, където има голяма кюрдска общност.
Това съобщи Владимир Панов, главен специалист в Бежанско-мигрантската служба на БЧК, на семинар за бежанската криза, организиран от гражданско сдружение "Евет" и фондация "Конрад Аденауер".
Хуманитарен статут получават хората, които бягат от война, а такива са почти всички от Сирия, посочи Панов. За разлика от тях нелегалните мигранти нямат бежанска история, това са най-често хора, които бягат от бедност, уточни той. Панов припомни пътя на бежанеца, който минава през граничния пункт (в случая българо-гръцката или българо-турската граница), като в повечето случаи той е без виза.
Първоначално бежанците са задържани за 24 часа в "Гранична полиция", след това се прехвърлят към центровете за настаняване на Държавната агенция за бежанците, или в домове на МВР (в кв. "Бусманци" в София и в гр. Любимец). Ако чужденците получат статут - хуманитарен или бежански, напускат центровете и си търсят квартира и работа, като преди това получават българска лична карта на бежанец. Ако им бъде отказан статут, следва да се върнат в страната, от която бягат.
На практика голяма част от бежанците обжалват отказа,
което може да удължи процедурата до придобиване на статут до няколко години. Дори да е отказан бежански статут, човекът трудно може да бъде върнат в страната си по произход. Така той може да остане в някой от центровете на МВР до 18 месеца, след което го пускат да си върви. Ако посолството на съответната държава не съдейства да бъде върнат в родината си, той не може да го направи, обясни Панов.
За разлика от сирийците, голяма част от които получават някакъв статут, то една част от гражданите на Ирак и Афганистан например, не получават никакъв. Досега нито един алжирец у нас не е получил статут, посочи специалистът. Той припомни, че в момента
най-много бежанци у нас има от Сирия,
като досега общо над 2 млн. са избягали от военния конфликт в различни части на света. В Турция сирийските бежанци са над 500 хил., в Йордания - също над 500 хил., около 50 хил. са в Египет, в Швеция и в Германия - по около 15 хил., а в Ливан са над 1 млн., или около една трета от населението на страната. Тежкото финансово и социално положение на сирийските бежанци в Ливан създава предпоставки за бунтове в страната, прогнозира Владимир Панов.
Той припомни, че само през октомври българската граница са преминали 3600 бежанци, след което достъпът е драстично ограничен. С изпращането на допълнителен личен състав от полицаи приемът е ограничен до 10-15 човека на ден. До 21 ноември броят на потърсилите убежище у нас е 8500, от които в центровете към ДАБ са настанени около 4000 души. Толкова е и капацитетът на центровете, макар към момента в тях да са настанени около 4150 души. Други 4300 човека, потърсили закрила у нас, живеят на собствен адрес, съобщи Панов.
Експертът цитира данни на ДАБ, според които всяка година до 2012 г. у нас около 1000 молби са се подавали за получаване на убежище. По данни на МВР от началото на годината досега подадените молби са около 8500, като в момента в центровете са настанени около 1500 деца. По данни отново на Агенцията за бежанците - 67 на сто от потърсилите закрила от 1993 г. досега са мъже, 14% са жени, а 19% - деца.
Тази година около 70 деца пребивават в центровете у нас без придружител, съобщи Панов. Той уточни, че непридружените деца под 14 години са голяма рядкост. Голяма част от децата без придружител у нас са между 15-17-годишни. Те престояват в центровете до навършване на 18 години, след което си търсят жилище и работа. До навършване на 18 г. на непридружените деца следва да бъде назначен настойник, но процедурата е трудна, отбеляза Панов.
Той припомни, че интеграционната програма на ДАБ предоставя шестмесечен курс по български език плюс стипендия от 4 лв. на ден, както и курсове по три квалификации - фризьорство, козметика и шивачество. Чужденците, потърсили закрила, получават и заплащане на част от наема си, заплащат им се и здравните осигуровки. След като получат статут, в двуседмичен срок могат да се включат в интеграционната програма на агенцията, ако обаче изпуснат този срок, губят право да участват в програмата.
Панов развенча две твърдения, тиражирани в медиите - защо Турция не прибере сирийските бежанци и защо Европа не сподели тежестта покрай бежанската криза у нас. Турция има морална отговорност, но не и законова да приема и интегрира сирийските бежанци. Тя не е длъжна да ги приема, защото не е член на ЕС. Макар да е подписала Конвенцията за бежанците, Турция няма ангажимент към протокола, който урежда приемането на бежанци извън Европа. Докато България, Гърция и Кипър, както и всички страни-членки на ЕС, сме подписали Конвенцията и протокола и се явяваме най-естествения път за бежанците, обясни Панов. По отношение на втория мит - според т.нар. Дъблински регламент, отговорност за бежанеца има първата държава, в която той влезе, допълни специалистът.
Недоверието от страна на бежанците е най-голямата пречка пред хуманитарните служители на БЧК, сподели по време на семинара Деница Баръмова - директор на дирекция Български младежки Червен кръст. Тя отбеляза, че
бежанците у нас имат нужда най-вече от храна.
30% от бежанците са деца, има и много бременни жени и майки, посочи Баръмова. Затова в лагерите има нужда от адаптирани млека, памперси, различни пособия за бебета, както и от хигиенни материали /превръзки за жените, мокри кърпички за деца/, а също и от одеала, спални комплекти, покривала. Има нужда и от почистващи средства и препарати. Възрастните бежанци споделят, че за тях е най-важно децата им отново да се усмихват, затова освен да предоставят храна и друг вид помощи, доброволци на БЧК организират в центровете за настаняване спортни и образователни игри за децата, съобщи Баръмова.
В отговор на въпрос на БТА тя каза, че все още в центровете има хора по джапанки, но причината не е че нямат обувки, а е продиктувано изцяло от личните предпочитания на някои от тях, свързани с културния им бит. Попитана дали бежанците се оплакват от лошо отношение към тях, Баръмова каза, че оплаквания доброволците на БЧК досега са получавали единствено от африканските граждани, но не и от арабските. Обяснението според нея е, че българинът е свикнал с арабската култура и нация.
