Световния ден на психичното здраве - 10 октомври.
По данни на СЗО, депресията е често срещана във всички райони по света. Изследване, извършено с подкрепата на организацията, показва, че около 5 на сто от хората са страдали от депресия през тази година.
Според статистиката на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) през 2011 г. у нас са били регистрирани над 151 хиляди болни под наблюдение на психиатричните заведения, отделения, кабинети и амбулатории.
На 100 хиляди българи се падат близо по 2060 души с психически и поведенчески разстройства. Най-много хора у нас страдат от шизофрения, шизотипни и налудни разстройства - над 36 хиляди души. Българите, страдащи от разстройства на настроението (афективни разстройства) са над 27 хиляди, с болести на психиката вследствие злоупотреба с алкохол са над 13 хиляди българи, с болна психика вследствие стреса са над 14 хиляди сънародници и т.н.
Около 20 на сто от нашето население страда от повече или по-малко изразени психични разстройства, които не достигат до специалист или въобще до лечение, но влошават качеството на живот, намаляват трудоспособността и имат цялостно отражение върху икономическия статус на страната и самочувствието на нейните граждани.
Жените са по-предразположени към депресия от мъжете,
заяви ръководителят на отдела за психично здраве и зависимости в СЗО д-р Шехар Саксена. Броят на жените, засегнати от депресия, е с 50% по-голям от този на мъжете. Това се обяснява с постнаталната депресия, която засяга една на всеки пет родилки.
Депресията се дължи на взаимодействието между социални, психологически и биологични фактори. Понякога тя е свързана със здравословното състояние, тъй като може да бъде предизвикана от сърдечносъдово заболяване.
Освен това особени обстоятелства - финансови проблеми, безработица, природни бедствия и конфликти, могат да увеличат риска от депресия.
Най-тежката форма на депресия води до самоубийство.
Всяка година близо 1 милион души слагат край на живота си и голяма част от тях са страдали от депресия. "Над 50 на сто от самоубилите се са били депресирани, увери д-р Саксена.
Депресията често не е диагностицирана у младежите, девойките и дори у децата. А колкото по-рано е започнало лечението срещу депресия, толкова по-голяма е ефикасността му.
Съществуват ефикасни терапии срещу депресия. За съжаление по-малко от 50% от депресираните получават медицинските грижи, от които се нуждаят. Това съотношение е дори под 10 процента в редица страни."
Според редица данни на Евростат и СЗО
България е на последно място по разходи за здравеопазване на глава от населението, а по отношение психичното здраве на българската нация нещата са драстично влошени в геометрична прогресия,
тъй като разходите за психиатрична помощ са около 2% от общитеразходи за здравеопазване. Това съобщи за БТА д-р Христо Хинков- началник сектор "Психично здраве" към НЦОЗА.
Според данни на експерта за 2011 г. разходите за едно легло в държавните психиатрични болници са били от 2 до 5 пъти по-ниски в сравнение с другите многопрофилни и специализирани болници и национални центрове в страната. Подобно е било съотношението и по отношение на центровете за психично здраве (бившите психодиспансери) спрямо другите национални центрове.
Според д-р Хинков обидно ниско е финансиране на цялата система на психиатрично обслужване у нас, което снижава драстично както мотивацията на работещите професионалисти в системата, така и качеството на тяхната работа, а всичко това е отново за сметка на самите психично болни.
Преди броени дни министърът на здравеопазването Десислава Атанасова съобщи за предстоящо увеличение с 18% на възнагражденията в психиатриите и центровете за трансфузионна хематология от 1 октомври.
Данни от изследване на НЦОЗА показват, че дните, загубени напълно заради неработоспособност през годината вследствие психични заболявания, се разпределят както следва: поради неврологични заболявания - 53 дни, главоболие и мигрена - 32 дни, злоупотреба с алкохол - 23 дни, социална фобия - 15 дни, паническо разстройство - 15 дни, депресия - 11 дни.
Съществува Национална политика за психично здраве 2006-2012, която е финансирана само за две години от нейното приемане с решение на Министерския съвет, отбеляза специалистът. В момента е създадена работна група за изработване на новата Национална програма за психично здраве 2013-2020, която ще интегрира в себе си скромните постижения досега и ще се опита да начертае новите посоки за организиране на психиатричните служби съобразно истинските нужди на населението, коментира д-р Хинков.
Източник: АФП, БТА
Последвайте ни
