Н еобходим е компенсаторен механизъм за цената на електрическата енергия за енергоинтензивните отрасли. Това заявиха от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори. Тя се обърна към институциите и медиите у нас, алармирайки за системен проблем. БФИЕК настоява „в спешен порядък“ правителството да въведе механизъм за компенсиране на цените на енергоинтензивната индустрия при цени над 120 лв./MWh за 80% от потреблението.
"По този начин ще се компенсират разликите в ценовите равнища както с Европа, така и с конкурентите извън ЕС и ще се възстанови паритета в конкурентоспособността на индустрията“, пишат от Федерацията, която обединява най-големите индустриални консуматори в България.
На 31 март 2025 г. изтече действието на механизма за компенсиране на цените на електрическата енергия за небитовите крайни клиенти. От Федерацията посочват, че така българската енергоинтензивна индустрия е изложена на ценовите влияния на краткосрочния пазар. Според БФИЕК това рязко увеличава разходите на предприятията и сериозно застрашава тяхната конкурентоспособност, особено на фона на по-ниските цени в други европейски държави.
От федерацията посочват, че през изминалата година пазарните цени на електроенергията в Югоизточна Европа, включително и в България, са били значително по-високи в сравнение със страните от Централна и Западна Европа. Основната причина е липсата на достатъчна междусистемна свързаност между регионите – проблем, чието решение ще отнеме години. Това поставя сериозно изпитание пред българските предприятия, които са основно експортно ориентирани и са в основата на кръговата икономика.
Допълнително утежняващо обстоятелство е липсата на целенасочена политика за подкрепа на енергоинтензивните отрасли у нас. България остава единствената страна в ЕС с висок дял на тази индустрия в БВП, но без конкретни механизми за облекчение. В същото време Европейската комисия поставя именно подкрепата за тези сектори на водещо място в стратегически документи като Плана за достъпна енергия (COM/2025/79), Плана за действие за стоманата и металите (COM/2025/125) и в т.нар. „Доклад Драги“.
Икономическите последици вече са видими, казват от Федерацията. Данните на НСИ за индустриалното производство показват спад от 8,3% през март – най-сериозното понижение от март 2024 г. и над два пъти по-голямо от това през февруари. Най-тежко засегнати са отрасли като добива на неметални суровини, производството на основни метали, хартия и картон, химически и фармацевтични продукти.
Най-засегнати сектори:
• Добив на метални руди: –14,8% (февруари), –2,1% (март)
• Добив на неметални суровини: –38,3% (февруари), –25% (март)
• Производство на хартия и картон: –19,5% (февруари), –17,5% (март)
• Химическа индустрия: –6% (февруари), –5,6% (март)
• Лекарствени продукти: –17,3% (февруари), –9,8% (март)
• Основни метали: –36% (февруари), –24,9% (март)
Още по-обезпокоителна е разликата в цените на електроенергията в България спрямо останалите страни от ЕС. От началото на годината пазарната цена „ден напред“ у нас достига 115,41 EUR/MWh, докато в Германия тя е 98,63 EUR/MWh, а във Франция – едва 75,62 EUR/MWh.
Цени на електроенергията (от началото на 2025 г.):
- България: 115,41 EUR/MWh
- Германия: 98,63 EUR/MWh
- Франция: 75,62 EUR/MWh
В тези държави действат и допълнителни облекчения: във Франция индустрията получава част от електроенергията на цена от 42 EUR/MWh, а от началото на 2026 г. влиза в сила нов механизъм за дългосрочни договори. В Германия пък дялът на краткосрочната търговия е около 50%, докато в България надвишава 90%, което прави разходите за енергия по-непредвидими.
Анализ на компанията E Bridge, изготвен за нидерландското правителство, показва, че крайните цени за енергоинтензивните отрасли в Германия през 2024 г. са били 46 EUR/MWh, във Франция – 32 EUR/MWh, а в Белгия – 56 EUR/MWh. У нас, дори с компенсаторния механизъм за 2024 г., цената достига 84,24 EUR/MWh. Така българската индустрия остава в значително по-неблагоприятна позиция, без възможност да прогнозира разходите си дори в рамките на календарната година. Тенденцията се влошава и заради спадналото търсене от външните пазари, както и конкуренцията от Турция, където цените на електроенергията са значително по-ниски, а индустрията не плаща разходи за емисии парникови газове.
В тази обстановка, БФИЕК настоява за въвеждането на спешен механизъм за компенсиране на цените на електроенергията за енергоинтензивните предприятия. Предложението е при пазарни цени над 120 лв./MWh да се компенсират 80% от потреблението. По този начин, според федерацията, ще бъде възстановен балансът в конкурентоспособността на българската индустрия спрямо конкурентите ѝ в ЕС и извън него.
Пълен текст на писмото на БФИЕК:
„На 31 март 2025 г. изтече действието на механизма за компенсиране на цените на електрическата енергия за небитовите крайни клиенти. От тогава насам енергоинтензивната индустрия е изложена на ценовите влияния на краткосрочния пазар на електрическа енергия. През изминалата година цяла Югоизточна Европа и България в частност са изложени на много по високи пазарни цени спрямо Централна и Западна Европа поради липсата на междусистемна свързаност между регионите. Това е системен проблем, чието решаване ще отнеме години. Това влошава конкурентоспособността на българските енергоинтензивни предприятия, които са основно експортно ориентирани и са в основата на кръговата икономика.
В допълнение на това, България е единствената страна от Европейския съюз със значим дял на енергоинтензивната индустрия във формирането на БВП, която няма целенасочена политика за подкрепа на тези отрасли. Редица документи на Европейския съюз като Планът за действие за достъпна енергия (COM/2025/79 от 26.02.2025 г.) и Планът за действие за стоманата и металите (COM/2025/125 от 19.03.2025 г.) поставят на централно място на европейско равнище нуждата от конкурентни цени на електрическата енергия за енергоинтензивните отрасли. Необходимостта от политики за осигуряване на конкурентоспособността на тези индустрии е ясно изразена и в т.нар. „Доклад Драги“.
У нас, дори и при прилагане на компенсации за цените на електрическата енергия, ценовите равнища не гарантират конкурентоспособност на енергоинтензивните предприятия. Това личи от данните на НСИ за индекса на промишленото производство за февруари и март 2025 г.: за м. март 2025 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство спада с 8,3%, което е най големият спад от март 2024 г. и над два пъти по голям от спада за м. февруари 2025 г. 3,5 %).
Тежко засегнати са енергоинтензивните индустрии:
►Добив на метални руди: спад 14,8% през февруари и 2,1% през март;
► Добив на неметални материали и суровини: спад 38,3% през февруари и 25% през март;
► Производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон: спад 19,5% през февруари и 17,5% през март;
► Производство на химични продукти: спад 6% през февруари и 5,6% през март;
► Производство на лекарствени вещества и продукти: спад 17,3% през февруари и 9,8% през март;
► Производство на основни метали: спад 36% през февруари и 24,9% през март.
От началото на годината цената на електроенергията на пазара „Ден напред“ в България възлиза на 115,41 EUR/MWh, в Германия е 98,63 EUR/MWh, а тази във Франция 75,62 EUR/MWh. В допълнение в тези страни действат различни механизми за дългосрочно договаряне и различни облекчения за цената на електрическата енергия за енергоинтензивната индустрия.
Например в Германия дялът на краткосрочната търговия е около 50%, докато в България надвишава 90%. Във Франция действа механизъм, при който част от електрическата енергия, закупувана от индустрията е на цена от 42 EUR/MWh. От 1 януари 2026 г. влиза в сила нов механизъм, който цели да установи дългосрочни договори със срок на действие от 10 до 15 години, а цената ще бъде формирана въз основа на разходите на електропроизводителя.
По данни от анализ на компанията E Bridge, изготвен по поръчка на правителството на Кралство Нидерландия1, крайните цени за енергоинтензивните отрасли за 2024 г. в Германия са 46 EUR/MWh, във Франция 32 EUR/MWh, а в Белгия 56 EUR/MWh. Подобни са нивата в Гърция, Румъния, Италия, Испания, Португалия. Скандинавските страни традиционно са още по евтини. С отчитане на ефекта от компенсаторния механизъм, прилаган през 2024 г., средната цена само за енергийната компонента у нас е 84,24 EUR/MWh. Разликата е очевидна!
На този фон, поради голямата експозиция към краткосрочния пазар, българските енергоинтензивни отрасли не могат да прогнозират разходите си за електроенергия дори в рамките на календарната година. Ситуацията се влошава допълнително от намалелите поръчки за експортно ориентираните отрасли. Някои производители са подложени и на допълнителен натиск от внос от Република Турция, където борсовата цена на електроенергията за 2024 г. е 62,91 EUR/MWh, а от началото на 2025 г. е 60,42 EUR/MWh. В допълнение, индустрията в Турция няма и някои разходи, характерни за ЕС, като тези за емисии парникови газове.
Поради гореизложеното, настояваме в спешен порядък да бъде въведен механизъм за компенсиране на цените на енергоинтензивната индустрия при цени над 120 лв./MWh за 80% от потреблението. По този начин ще се компенсират разликите в ценовите равнища както с Европа, така и с конкурентите извън ЕС и ще се възстанови паритета в конкурентоспособността на индустрията.
С уважение:
Ивайло Найденов Изпълнителен директор на БФИЕК"
