"Доказахме, че сбръчканите пръсти осигуряват по-добър контакт при влажни условия. Те започват да работят като гумите на колите ни за по-добро сцепление", заяви Том Смълдърс, от Университета на Нюкасъл, Великобритания.
Когато нашите ръце и крака останат овлажнени за прекалено дълго време, те се набръчкват и биолозите дълго време смятаха, че това се дължи на водата, която преминава под кожата и я издува.
Това обаче се оказа активен процес, който се контролира от нервната система и е предизвикан от свиването на кръвоносните съдове.
"Когато тялото установи, че пръстите остават мокри за известно време, нервната система активира най-фините кръвоносни съдове по върховете на пръстите. Обемът на пръстите се намалява, но кожата остава със същия размер. Така се получават гънките", заяви Том Смълдърс.
Ако централната нервна система предизвиква тази реакция, това означава, че набръчкването има специфична функция, загадъчна до този момент.
Том Смълдърс и екипът му са работили с доброволци, които трябвало да уловят топки с различни размери, първо със сухи ръце и след това с накиснати в топла вода за 30 минути.
Участващите в опита улавят по-бързо влажната топка с набръчканите пръсти. Но няма значима разлика, когато става въпрос за улавяне на сухи предмети.
"Ако се върнем назад във времето, сбръчкването на кожата е помагало на нашите предци да събират по-лесно храна във водата, а и да ходят по-лесно под дъжда", казва Том Смълдърс, цитиран от Индипендънт (Independent.co.uk).
"Според нас това вероятно е еволюционно приспособяване, което засяга начина на придвижване, за да има по-добро сцепление върху мокри повърхности", продължава специалистът.
"Това би обяснило защо тази реакция се появява върху пръстите на ръцете и краката. Това е чак от времето, в което приматът е ходел на четири крака", споделя авторът на изследването, публикувано в списание Biology Letters на Британската академия на науките.
