Какво постигна медицината през 2014 година

С ред най-големите постижения в медицината през тази година бяха прохождането на парализиран мъж след безпрецедентна операция на гръбначния му стълб и използването на стволови клетки в борбата срещу болестта на Паркинсон и диабет тип 1.

Парализиран до кръста мъж проходи след трансплантация на нервни клетки.

Операцията бе представена като първа по рода си.

Трийсет и осем годишният поляк Дерек Фидика се възстанови след тотално прекъсване на нервите в гръбначния му стълб. Пациентът бил парализиран след намушкване с нож в гърба през 2010 г., но след 19-месечно лечение чувствителността в краката му донякъде се възвърнала.

След хирургичната интервенция той вече може да ходи с проходилка, да води нормален живот и да кара кола. Операцията бе извършена от полски екип под ръководството на видния специалист по гръбначна хирургия д-р Павел Табаков от Медицинския университет във Вроцлав.

Хирурзите използвали нервни клетки от носа на пациента, върху които развили селекционирани тъкани.

Технологията е разработена в Лондонския университетски колеж.

"Това е като второ раждане. Усещането е невероятно и не може да бъде описано", увери Фидика.

Шведски учени преобразуваха ембрионни стволови клетки в неврони, които произвеждат допамин, и окачествиха постижението си като огромен пробив в борбата срещу болестта на Паркинсон.

За да симулират болестта на Паркинсон, учени от университета в Лунд са умъртвили произвеждащи допамин неврони в мозъците на плъхове. След това преобразували ембрионни стволови клетки във въпросния вид неврони и ги инжектирали у гризачите.

Клинични изпитания с хора все още не са правени. Учените под ръководството на Малин Пармар се надяват да са готови за подобни тестове през 2017 г.

Учени от Харвардския университет успяха да трансформират стволови клетки в произвеждащи инсулин бета клетки. Това е

голяма крачка напред в търсенето на лек срещу диабет тип 1.

Бета клетките в панкреаса произвеждат големи количества инсулин, за да се намали нивото на кръвната захар. Имунната система обаче може да ги атакува и да ги унищожи. В такъв случай кръвната захар не може да се регулира.

Нещата са различни, когато става дума за по-често срещания диабет тип 2, който се дължи на нездравословен начин на живот.

Изследването на проф. Дъг Мелтън започнало, след като синът му бил диагностициран с диабет тип 1 преди 23 години.

Впоследствие и дъщеря му била диагностицирана със същото заболяване. Учените си поставили за цел да заменят около 150 милиона липсващи бета клетки, като използват стволови клетки. Създадените в лабораторна среда бета клетки били присадени у
мишки.

Проф. Мелтън открил идеалния коктейл от химикали, за да превърне стволови клетки във функциониращи бета клетки. Тестове със засегнати от диабет тип 1 гризачи показаха, че създадените в лабораторна среда клетки могат да произведат инсулин и да контролират няколко месеца нивото на кръвната захар.

Учени прибегнаха до генна терапия, за

да превърнат сърдечни мускулни клетки в специализирани клетки, които осигуряват нормален сърдечен ритъм. Изследването бе извършено

със свине, засегнати от заболяване, което кара сърцата им да бият по-бавно.

Като вкарали човешки ген в малка зона с размерите на зърно черен пипер в сърцата им, учените препрограмирали сърдечни мускулни клетки във вид клетки, които излъчват електрични импулси, за да контролират биенето на сърцето.

Така кардиолози от института Сидърс-Синай в Лос Анджелис създали клетки с роля на биологичен пейсмейкър, които възстановили нормалния сърдечен ритъм у свинете.

Процедурата постигнала същите резултати като тези от имплантирането на електронен пейсмейкър, който изпраща електрични импулси до сърцето, ако то бие прекалено бавно или е налице прескачане на сърцето.

"Тестове с хора са планирани след три години", поясни Еудженио Чинголани от института.

Учени от Института по невронауки към Автономния университет на Барселона разработиха генна терапия, която

за пръв път обърна в обратна посока загубата на паметта в начален стадий у мишки, засегнати от болестта на Алцхаймер.

Терапията се изразява в това в хипокампуса - мозъчна зона с важна роля за запаметяването, да се вкара ген, свързан с производството на протеин, което е блокирано у засегнатите от болестта пациенти.

Протеинът CRTC 1 (CREB-regulated transcription coactivator 1) позволява да се активират гени, замесени във формирането на дългосрочната памет. У хората формирането на бета амилоидни плаки, за които е известно, че отключват болестта на Алцхаймер, пречи на протеина да функционира нормално.

"Когато е мутирал, протеинът CRTC 1 не може да активира гени, които са отговорни за синаптичните връзки между невроните в хипокампуса и процесът на запаметяване е възпрепятстван - заяви ръководителят на изследването д-р Карлос Саура. - Получените резултати откриват нови перспективи за превенция и лечение на болестта на Алцхаймер."

Учени за пръв път успяха да реконструират ноздри, като използваха биологични тъкани, създадени въз основа на клетки от самите пациенти.

Технологията бе изпробвана върху петима пациенти на възраст между 76 и 88 години, засегнати от рак на кожата в областта на носа, в Швейцария.

Екип под ръководството на проф. Иван Мартен от университета в Базел отнел фрагменти от хрущялни клетки от носовете им. Клетъчните фрагменти били накарани да се делят в лабораторна среда с помощта на растежни фактори. 4 седмици по-късно учените създали 40 пъти по-голямо количество хрущялни клетки в сравнение с отнетите в началото на изследването.

Това позволило да се реконструират ноздрите на пациентите, без да се прибягва до трансплантация на хрущяли.

Изследване с четири момичета на възраст между 13 и 18 години пък изпробва метод на тъканното инженерство, свързан с

имплантиране на вагини, които са създадени на базата на биологични тъкани.

Момичетата били засегнати от генна аномалия, която се изразява в пълна или частична липса на вагина. Преди 8 години те били лекувани от екип под ръководството на проф. Антъни Атала от Баптисткия медицински център Уейк Форест към Института по регенеративна медицина в Северна Каролина.

Въз основа на тъкани от вагина екипът успял да създаде в лабораторна среда мускулни и вагинални клетки, които за 7 дни били поставени в биоразградима матрица с формата на вагина. Оказа се, че 8 години след поставянето на имплантите вагините функционират нормално.

Учени от университета "Дюк" отгледаха в лабораторна среда жив мускул, който не само функционира добре, но и зараства сам след нараняване.

Успехът се дължи на създаване на идеална среда за мускулен растеж и отглеждане на свиващи се мускулни влакна на базата на недиференцирани стволови клетки, наречени сателитни клетки. Лабораторният мускул е здрав и се свива много добре. Ако е увреден с токсин, той се възстановява сам с помощта на сателитните клетки.