Б ългария има изобретатели на световно ниво и много често техни открития съществено подобряват живота на хората, но процедурата за патентоването е изключително сложна и скъпа.
За да се реализират идеите на учените, са необходими благотворна среда, добра изследователска база и значителни финансови средства. Това коментират пред БТА учени, номинирани за наградата "Изобретател на годината 2013".
По мнението на научните работници липсва координация между БАН, университетите и фирмите, а бизнесът инвестира единствено в изобретения, които могат да решат конкретен технически проблем.
Затова и много наши изобретатели търсят инвеститори извън България
"Не е престижно да си изобретател в България и не се насърчава достатъчно кариерното развитие на изобретателя. Трябва да си малко "извънсистемен", за да го правиш и да си навличаш трудности и неприятности", коментира докторът на техническите науки проф. Костадин Костадинов, изобретател на медицински робот, който автоматично, без присъствието на човек, може да инжектира сперматозоид в яйцеклетка.
Патентованото вече изобретение значително ще подобри репродуктивното здраве на хората, ще могат да се тестват нови лекарства, да се инжектира ДНК от един биологичен вид в друг, обяснява експертът.
Опитваме се да оцелеем в тези трудни времена, които преживява науката в България, казва проф. Николай Вучков, един от изобретателите на лазерна технология, с която могат да се отстраняват и третират меки тъкани и кости в хирургията, стоматологията, биофизиката.
С тази технология обгарянията са съвсем малко, а раните заздравяват бързо. Изобретения на екипа на проф. Вучков са патентовани в Европа и в САЩ, а един от лазерите не само е патентован, но се и произвежда вече в Австралия.
Въпреки трудностите много от българските изобретения имат своя пазар, особено онези, които решават конкретен технически проблем на бизнеса, казва проф. Камен Веселинов, председател на Патентното ведомство, заместник-председател на Националния съвет по наука и представител на България в Комитета за научни и технически изследвания на Европейската комисия.
Българските откриватели сами финансират идеите си, патентоването обаче е скъпо
За патент в България се подава заявка в Патентното ведомство, по която трябва да се получи експертиза дали изобретението е ново, дали притежава изобретателска стъпка и дали е промишлено приложимо, пояснява председателят проф. Камен Веселинов.
Изобретението може да се патентова и в чужбина, като се подаде заявка по т. нар. национален път според Договора за патентно коопериране или съгласно Европейската патентна конвенция.
Българските изобретатели сами финансират заявката в Патентно ведомство и поддържат действието на издадените патенти, коментира Веселинов.
Те обаче имат възможност да сключват лицензионни договори, да търсят съдействие от Съюза на изобретателите в България или от Центровете за трансфер на технологии за връзка с бизнеса, допълва той.
Освен положителната оценка на български и международни експерти са необходими и значителни финансови средства за задълбочено проучване в международни бази данни за патентоспособност, голяма експериментална дейност, патентни адвокати по оформяне на заявката за патент, такси за подаване на заявката и оценка от експерти в дадена област, сподели инж. Лидия Костова от опита си с подаването на заявки за патент в Европа и в САЩ.
Лидия Костова е създател на биоразложими забавители на горене, които понижават риска от запалване и намаляват дима от токсичните газове. По тази технология вече се произвеждат опаковки от огнезащитен картон и в България.
Изобретения, подобряващи живота на хората, са приоритетно финансирани по света
Иновациите, които могат да подобрят живота на хората, са приоритет на държавната политика в много страни по света. В САЩ и Германия пък близо 75% от разходите за изследователска и внедрителска дейност се правят от частния сектор, отбелязва Александър Гизбрехт, който е главен асистент в Института по електроника към БАН.
Екипът му е номиниран през 2013 г. за системата за фотодинамична терапия в онкологията, с която значително ще се подобри лечението при злокачествени дерматологични заболявания. Те работят по няколко международни и национални проекта, имат четири признати патента, два от които международни, и множество награди.
Патентоването на едно изобретение трябва да бъде съобразено с неговия пазарен потенциал, тъй като е скъп процес и няма кой да го финансира без гаранция за възвръщаемост на разходите, обобщава проф. Костадинов.
Учените предлагат идеите им да се финансират чрез Националния иновационен фонд, по Оперативната програма "Конкурентоспособност", или по Европейските рамкови програми за научни изследвания.
