Изследователите са конструирали "генетичен софтуер" и са го трансплантирали в жива приемна клетка.
Резултатът е клетка, която изглежда и реагира като естествен жив организъм.
Това е огромен пробив за науката, но критиците смятат, че синтетичните живи организми могат повече да навредят, отколкото да донесат полза.
Изследователите, създали изкуствената ДНК, се надяват да успеят да синтезират бактерии, с чиято помощ да се произвеждат лекарства, горива и ваксини. Смята се, че с помощта им могат дори да абсорбират парниковите газове.
Екипът води д-р Крейг Вентър от едноименния институт в Мериленд и Калифорния.
Той и колегите му и преди са успявали да създадат синтетичен бактериален геном, както и да трансплантират геном от една клетка в друга.
Сега учените комбинирали двата метода, за да създадат т.нар. "синтетична клетка", въпреки че всъщност само ДНК в нея е синтетична.
За да създадат генетичния софтуер, учените са копирали съществуващ бактериален геном. Те са описали генетичния му код и са успели по химичен път да конструират негово копие.
"След като трансплантирахме софтуера в клетката, тя започна да го чете и да се превръща във вида, който е закодиран в синтетичния геном.
Новата бактерия се е размножила повече от милиард пъти, като новите клетки съдържат и са контролирани от синтетичната ДНК. Това е
първият път в историята, когато синтетична ДНК изцяло контролира клетка",
казва д-р Вентър пред Би Би Си.
Нова индустриална революция
Вентър и колегите му се надяват да конструират нова бактерия, която да има полезни функции.
"Ако успеем да накараме клетките да произвеждат, каквото ни е нужно, това ще премахне зависимостта ни от петрола и ще помогне да намалим вредите върху околната среда. Този успех има потенциал да създаде нова индустриална революция", смята Вентър.
Според критиците обаче изкуствените бактерии могат да бъдат много опасни, тъй като освобождаването на нови организми в природата може по-скоро да навреди, отколкото да донесе ползи.
Много учени смятат, че нови бактерии в околната среда са вид ново замърсяване, тъй като не се знае как ще се държат в свободна среда.
Д-р Хелън Уолъс от Genewatch UK - организация, която следи развитието на генетичните технологии, смята, че Вентър омаловажава потенциалните опасности.
Той не е Господ, казва тя, всъщност се държи много човешки - опитва се да събере инвестиции за технологията си и да избегне забраната и от регулаторите.
Вентър пък отговаря, че той самият води дискусията за регулацията на това сравнително ново поле в науката, както и за етичните казуси в работата си.
Според професор Джулиан Савулеску от Оксфорд потенциалът в тази наука е огромен, въпреки че ще се усети в далечното бъдеще.
Рисковете обаче също са невиждани досега,
смята той. "Нуждаем се от нови стандарти за оценка на безопасността на такива изследвания, както и за тяхната защита от злоупотреби от страна на военни и терористи.
Тези клетки могат да бъдат използвани в бъдеще за създаването на най-мощните биологични оръжия, които можем да си представим", казва Савулеску.
Източник: Би Би Си, сп. "Сайънс"
Последвайте ни
