Н ово изследване установява, че човешкият мозък преминава през четири ключови "повратни точки" на възраст около девет, 32, 66 и 83 години, което показва, че юношеството може да продължи чак до 32-годишна възраст.
Проучването, публикувано във вторник в списание Nature Communications, анализира почти 4 000 мозъчни сканирания на участници на възраст до 90 години.
Изследователите картографират развитието на мозъка и установяват, че хората преминават през пет отделни "мозъчни фази", в рамките на които настъпват четири значими промени, свързани с растеж, съзряване и последващ спад.
Важно откритие е, че личностните характеристики и интелектът достигат стабилност едва около 32-годишна възраст, когато завършват процесите, започнали през ранното юношество.
- Петте етапа на развитие на мозъка
Според изследването развитието и остаряването на мозъка преминават през пет отделни фази:
- Детство – от раждането до 9 години
- Юношество – от 9 до 32 години
- Зряла възраст – от 32 до 66 години
- Ранно стареене – от 66 до 83 години
- Късно стареене – след 83 години
Ново решение: До 25 години все сме тийнейджъри
- Кога мозъкът преминава от една фаза към следваща?
Учени откриват, че на 9, 32, 66 и 83 години настъпват най-съществените промени в развитието на мозъка, свързани с пубертета, стабилизиране на личността, "преструктуриране" и постепенно намаляване на функциите.
- Детство: от раждането до 9 години
През този период сивото и бялото мозъчно вещество бързо нарастват.
Според Johns Hopkins Medicine сивото вещество обработва и интерпретира информацията, а бялото я предава към други части на нервната система.
Авторите на проучването отбелязват, че първите години от живота са белязани от интензивно укрепване на връзките между невроните, премахване на неизползвани синапси и рязко увеличаване на обема на мозъчното вещество.
Този етап съвпада и с началото на пубертета – между 8 и 13 години при момичетата и между 9 и 14 години при момчетата. Той води до значителни хормонални и неврологични промени.
Смяната към юношеството повишава риска от психични, когнитивни и поведенчески разстройства поради хормонални промени и "невробиологичен преход".
- Юношество: от 9 до 32 години
Досега се приемаше, че юношеството започва с пубертета и завършва малко преди 20-годишна възраст. Новото изследване обаче показва, че макар началото да е ясно биологично обусловено, краят е културно и социално зависим.
"Нашите резултати показват, че в западните държави, като Обединеното кралство и Съединените щати, юношеското развитие на мозъчните мрежи се простира до около 32-годишна възраст", посочват учените.
На тази възраст мозъкът преминава през "най-силни промени в посоката на развитие" в сравнение с други ключови моменти, като белият мозъчен слой нараства най-интензивно.
Авторите не дават обяснение защо това е характерно за западните общества и не уточняват как тези процеси протичат в други региони на света.
- Зряла възраст: от 32 до 66 години
След бързото развитие в първите две фази, в зряла възраст мозъчните промени протичат значително по-бавно. Това е най-дългият период без големи "преломи".
"Този етап на стабилност съвпада с промяната в интелекта и личностните характеристики", сочи проучването, цитирано от Al Jazeera.
- Ранно стареене: от 66 до 83 години
Мозъкът не показва внезапен спад, но се наблюдава намаляване на целостта на бялото вещество. Отделните мозъчни региони започват да работят по-изолирано, с по-малко координация помежду си.
Първите години след 60-годишна възраст са критични за здравето и когнитивната функция, като появата на деменция и високо кръвно налягане може да ускори стареенето на мозъка.
- Късно стареене: след 83 години
Поради по-малкия брой участници в изследването над 83-годишна възраст, данните са ограничени. Все пак резултатите показват тенденция към отслабване на мозъчната свързаност.
- Защо това е важно?
Откритията за продължителността на юношеството са най-значимият извод от изследването.
Световната здравна организация определя юношеството като период между 10 и 19 години. През 2018 г. The Lancet публикува данни, според които юношеството завършва през двадесетте години.
Професор Дънкан Астъл от Кеймбриджкия университет, един от авторите на новото изследване, заяви пред вестник The Independent, че новите данни разкриват по-добре уязвимостите на мозъка.
"Когато погледнем назад, много от нас усещат, че животът им е преминал през различни фази. Оказва се, че и мозъкът преживява подобни етапи", отбелязва той.