Ар рономи откриха в космоса огромно празно място с помощта на новия инфрачервен телескоп "Хершел", специално предназначен да "вижда" през сгъстен прах.
Откритието, обявено в съобщение на Европейската космическа агенция (ESA), ще помогне на изследователите да получат нова информация за раждането на звезди.
Астрономите изследвали мъглявината NGC 1999, разположена на разстояние 1,5 хил. светлинни години от Земята. Недалеч от нея забелязали тъмно петно.
Обикновено съществуването на такива петна се обяснява със струпване на голямо количество прах, която е непрозрачна в оптическия диапазон.
Като насочили обаче новия телескоп "Хершел", астрономите отново видели на снимките тъмно петно.
Допълнителни наблюдения с наземни телескопи потвърдили, че петното не е много плътно сгъстен прах, а е истинско празно място.
Учените предполагат, че "дупката" се е образувала, когато мощните потоци газ, изпускани от намираща се наблизо новородена звезда, са "издухали" част от материята на облака NGC 1999.
Миналата година астрономи намериха в космоса друг пуст район, който обаче е различен от "дупката" до NGC 1999. Гигантската пустош се простира на над 3,5 млрд. светлинни години.
"Хершел" (Herschel) е най-големият телескоп, изпратен извън Земята. Диаметърът на главното му огледало - един от най-важните компоненти на оптическата система - е 3,5 м.
За сравнение главното огледало на телескопа "Хъбъл", който неотдавна отбеляза 20 години в орбита, е 2,4 м. От размера на главното огледало зависи остротата, "зоркостта" на телескопа.
Диаметърът на огледалото не е единствената разлика между "Хершел" и "Хъбъл". Огромният телескоп вижда Вселената не в оптически, а в инфрачервен и субмилиметров диапазон.
Всички създадени преди космически инфрачервени телескопи дори не се доближават до "Хершел". Техните огледала събират средно 20 пъти по-малко излъчване в сравнение с огледалото на новия телескоп.
Идеята на група европейски учени за създаване на огромния орбитален инфрачервен телескоп е още от 1982 г. Едва 27 години по-късно той бе изведен с ракета "Ариана" от площадката във Френска Гвиана. В разработката са участвали учени от десет страни, сред които и САЩ и Русия. Общата му стойност е около 1,1 млрд. евро.
Източник:
ЕПА/БГНЕС; esa.int
