Американският археолог Джоузеф Бараб е открил нови доказателства за автентичността на Евангелието от Юда. Той е изследвал състава на мастилата, с които са писани древноегипетските брачни свидетелства.
Ученият е представил своите открития на годишната конференция на Американското химическо общество в Ню Орлиънс.
"Ако не бяхме се натъкнали на други папируси, които са от същото време и за които са използвани същите мастила, щеше да ни е много по-трудно да докажем автентичността на този документ.
Тези папируси станаха ключови доказателства, които ни карат да приемем, че
мастилото на Евангелието от Юда не е подправено,
каза ученият.
Той, заедно със свои колеги, започна да изследва документа през 2006 г. в рамките на проект на Националното географско дружество на САЩ.
Археолозите проучиха състава на мастилото, състава на хартията и други нейни свойства и заключиха, че евангелието е автентично. Някои от техните изводи обаче бяха подложени на критики от други учени, коментира РИА "Новости".
По-конкретно съмнения възникнаха около химическия състав на мастилото, в което отсъстват соли на сярната киселина, които са традиционни при късната античност и ранното средновековие.
Според някои това означава, че
документът не е написан в I-III в. сл. Хр., а много по-късно, така че е подправен.
Бараб обаче се натъква на работата на френски археолог, който изучава египетски папируси от I-III в сл. Хр., съхранявани в Лувъра. Тези текстове са написани със същия тип мастило.
Учените предполагат, че това е преходен вариант между мастила на базата на железен сулфат и такива от растителни екстракти.
Евангелието от Юда е написано на коптски език и съдържа алтернативна версия за взаимоотношенията между Исус Христос и Юда.
Ръкописният вариант на този документ е бил погребан заедно с други документи в библиотека в района на селището Наг-Хамади, където е открит в средата на XX в.
По време на разкопките евангелието е било откраднато и продадено на черния пазар, където попада в ръцете на колекционери и не вижда бял свят, държано в тайна, до края на XX в.
