За БТА проф. Ованес Мекенян, ръководител на Лабораторията по математична химия (ЛМХ) към университета "Проф. д-р Асен Златаров", разказа, че на екипа му са необходими няколко часа, за да докаже дали дадено химично съединение има токсичен ефект и дали може да бъде пуснато в производство.
Чрез софтуерните продукти и модели успяваме да прогнозираме токсичността на химическите съединения, обясни той.
Софтуерните модели на бургаския екип се прилагат и за регулаторни цели по опазване на околната среда от държавните агенции в няколко страни.
Продуктът се използва от най-големите индустриални химически компании като "Проктър и Гембъл", "ЕксонМобил", "Юниливър", "Дюпонт", "Л'Ореал", "Дау кемикъл" и др.
Професорът създава своята експертиза още през 80-те години, а тя става актуална в средата на 90-те, когато Европейският парламент задължава със закон всички производители на химически продукти да ги пререгистрират, като гарантират, че нямат токсични ефекти.
За да изпълнят изискването, компаниите трябва да тестват милиони опитни животни, необходими са им скъпи изследвания и много време. Европейското законодателство обаче позволява да се използват и
алтернативни модели на проучване на токсичността
"Тогава аз вече бях създал този софтуерен модел в лабораторията в Бургас. Така аз и екипът ми спасихме живота на милиони опитни животни по света и спестихме милиони долари на много компании", разказва проф. Мекенян.
По думите му при експериментални тестове за определяне на токсичността и канцерогенността годишно се жертват близо 10 млн. опитни животни само в страните членки на ЕС.
Икономическите и социални разходи за преодоляване само на един от известните токсични ефекти - кожната алергия, се оценява годишно на 29 млрд. евро. Един тест за канцерогенност върху плъхове пък струва 5 млн. долара и отнема две години.
"Компаниите просто са принудени да ползват нашия модел.
За битова реализация на модела не можем да говорим
Трудно е да се прогнозират токсични ефекти от нещо, което се консумира за вечеря, например. Когато големите козметични компании искат да тестват нов козметичен препарат, те използват наш софтуер", отбеляза проф. Мекенян.
Той е категоричен, че от наука може да се печели и Лабораторията по математична химия е пример за това.
"Ние направихме онова, което се нарича професионална наука. Това е самофинансираща се наука, която печели дивиденти единствено въз основа на професионалната си изследователска работа.
Създаваме продукти, продаваме ги, вземаме пари за това,
плащаме си разноските и една част от тези пари се връщат в самото начало и пак правим наука. Това е един цикъл на рефинансиране и ние трябва да се стремим да го развиваме", обясни професорът.
Издръжката на държавния университет "Проф. д-р Асен Златаров" възлиза годишно на над 6 млн. лева, само един от договорите на Лабораторията по математична химия - с Европейската химическа агенция в Хелзинки за хармонизирана система за рискова оценка, е за 1 млн. евро, още толкова средства са предвидени за подизпълнителите.
С част от парите, които печели лабораторията, се подпомага издръжката на университета.
Безспорните успехи на Лабораторията по математична химия я превръщат в една от най-мощните в света лаборатории за компютърно прогнозиране на токсични ефекти, но и в модел за създаване на професионални научни центрове в държавите от Централна и Източна Европа. В нея работят 35 души.
Трябва да ви кажа, че хората са с много добро заплащане
и няма смисъл да ходят в Германия или Америка например, твърди професорът, според когото "ако си в чужбина, задължително влизаш в системата на някой, който ти казва какво да правиш".
"Ако бях останал да работя в САЩ или на други места, щях да изпълнявам поръчки и задачи на други потребители срещу заплащане, реализирайки други идеи. А ние тук в България, с помощта на техните средства, успяваме да приложим нашите идеи.
Като прибавим и емоционалната страна, предизвикателството, че всичко това се прави в провинциален град, в провинциален ВУЗ, в държава, която е в периферията на Европа, удовлетворението е голямо - да можеш да го направиш ти, който излизаш от една икономически слаборазвита, но интелектуално богата страна", споделя професор Ованес Мекенян.
Последната придобивка на Лабораторията по математична химия е зала за комуникации, която спестява безкрайните командировки по света. Новата зала е една от малкото по рода си в Югоизточна Европа. Тя е оборудвана с най-съвременна техника, която дава възможност за осъществяване на директна аудио и видеовръзка и интегрирана електронна комуникация със САЩ, Канада, Япония, Австралия и др.
Това са държавите, чиито водещи компании в областта
на химическите производства, научни звена, и регулаторни агенции използват ноу-хауто на бургаската лаборатория и обучават свои експерти в университет "Проф. д-р Асен Златаров".
В момента лабораторията работи по голям научен проект за предсказване на хроничната токсичност на индустриалните химически съединения, финансиран от Япония. Тя често е посещавана от японски учени за обучение и има силни връзки с японската индустрия.
През април 2012 г. тя ще домакинства на заседание на страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за приемане на хармонизирания продукт за рискова оценка на химичните съединения, създаден в Лабораторията по математична химия.
Ще присъстват делегации на над 30 страни, членки на организацията, химическата индустрия и неправителствените организации по опазване на животните в света.
Източник: БТА
Последвайте ни
