Мозъкът на Айнщайн бил изключително сложен

М�ъ �ъкът на Алберт Айнщайн (1879-1955) е бил с необичайно висок брой гънки и бразди и вероятно това му е осигурило способността да мисли по "необичайни начини", съобщава в. "Дейли телеграф" (telegraph.co.uk/science), позовавайки се на американски учени.

Макар мозъкът на великия физик да е разделен след смъртта му през 1955 г. на 240 сегмента, които са разпределени сред специалисти, повечето образци са били загубени и за анатомията му е писано малко.

Учени сега използваха снимки на мозъка, направени преди нарязването му, за да създадат "пътна карта", свързваща всички 240 сегмента и 2000-те тънки парчета, на които те са били разделени.

Снимките са от частната колекция на патолога Томас Харви, направил сегментите. Те разкриват много особености на мозъка на Айнщайн. Сравнение с 85 други мозъка показва, че макар и размерът му да е бил среден с тегло 1230 гр, някои области са с необичайно висок брой гънки и бразди.

Във всеки от лобовете антропологът Дийн Фолк от университета на Флорида откри "райони, които са изключително сложни в гънките".

Резултатите потвърждават установеното в две предишни изследвания, че необичайното набраздяване на мозъка може да е свързано със забележителната способност на учения да решава задачи и да прави изводи във физиката само на базата на оскъдни данни.

В сп. "Брейн" Фолк и колегите му писаха, че мозъкът на Айнщайн е увеличен в районите, които предават нервни импулси към лицето и езика и в префронталния кортекс, свързан с концентрацията и планирането.

Повечето вещество в зоните свързани с лицето и мозъка могат да обяснят казаното от учения, че мисленето му е "мускулно", а не под формата на думи. Възможно е "той да е използвал двигателния си кортекс по необичайни начини", пишат специалистите.

Екипът картографира 240-те сегмента на мозъка на Айнщайн с надеждата те да бъдат използвани и за други изследвания.

"Забележителното в този труд е, че той представя цялата анатомия на мозъка на Айнщайн в големи подробности" - пише Албърт Галабърда, невробиолог от университета в Харвард.

Допълнителни изследвания биха могли да установят дали Айнщайн е имал по начало необичаен мозък, на който дължи таланта си, или упоритата работа е разширила мозъка му по необичаен начин.

И Фолк, и Галабърда смятат, че и двата фактора имат значение, както и че за това е допринесла плодотворната роля на средата, в която е прекарал детството си.