Маймуните избягват многословните разговори и предпочитат да бъдат лаконични, сочи ново изследване на университета Роухемптън, Великобритания.
Учените открили, че макаците използват къси викове много по-често от дългите.
Това е същото, което правят и хората - най-използваните думи са кратки и не отнемат дълго време за изговаряне.
Тази обща черта
може да хвърли светлина върху
произхода
на човешките езици,
смятат учените, чието изследване е публикувано в научния журнал "Байолъджи летърс" (Biology Letters).
Съотношението между дължината на думата и честотата на използването й те описват като "закон за краткостта".
Д-р Стюърт Семпъл, автор на изследването, го формулира така: "Думите, които използваме най-често, са много кратки, а думите, които използваме рядко, са дълги".
"Това прави
комуникацията по-ефективна и изглежда
важи за всички езици, казва той. - Ако
най-често използваните ни думи бяха
дълги,
щяхме да водим безкрайни разговори,
защото ги използваме стотици пъти всеки ден".
За да разберат дали стремежът към краткост се среща и при други представители на животинското царство, учените изследвали тайвански макаци (Macaca cyclopsis).
Тези примати имат репертоар от 35 различни вика, макар че значението им още не е установено.
Знаем, че те залагат много на вокалната комуникация, но никой досега не се беше опитвал да отговори на нашия въпрос, казва Семпъл.
Учените изследвали връзката между дължината на вика и честотата на използването му.
"Виковете, които използват най-често - поздрави, сумтене и гукане, са наистина кратки. Това е всекидневното им бърборене, ако щете," казва Семпъл.
Тези звуци, които използват много рядко - виковете и виенето, са много дълги.
Обяснението е, че така макаците не само спестяват време, но и избягват привличането на нежелано внимание от хищниците.
Изследването е първото, което регистрира това явление при вокална комуникация, различна от човешката.
Следващата задача пред учените е да изследват дали и други видове, включително непримати, използват закона на краткостта.
